Размножаване на Астрофитум
Астрофитумите се размножават само със семена. Семената се сеят през пролетта в смес от широколистна листовка и промит пясък в съотношение 1:1. Подготвената смес се изпича във фурна, за да се обеззарази, или се залива с разтвор на калиев перманга-нат. Семената поникват за около седмица.
Отглеждане на Ехинокактус
Като всички кактуси и Echinocactus grusonii изисква ярка и изобилна слънчева светлина. Температура. През зимата растението изпада в период на покой и се нуждае от хладно помещение с температура около 6-10 градуса, но за кратко време издържа и по-ниски температури - до -10. Поливане. Полива се изключително рядко и не много обилно, веднъж месечно, и то при слънчево време. През зимата не се полива въобще. Пресаждане. През пролетта се пресажда в смес от широколистна листовка, градинска почва и едър речен пясък в съотношение 1:1:2, като се внимава да не се повредят корените на растението. Младите екземпляри се пресаждат веднъж на 2-3 години, а възрастните още по-рядко. След пресаждането растенията не се поливат поне седмица.
Подхранване. От пролетта до лятото растенията може да се подхранват с разтвор на минерални торове, пригодени за кактуси. Универсалните торове са неподходящи за тях.
Размножаване. Ехинокактусите се размножават със семена.
Подхранване. От пролетта до лятото растенията може да се подхранват с разтвор на минерални торове, пригодени за кактуси. Универсалните торове са неподходящи за тях.
Размножаване. Ехинокактусите се размножават със семена.
Mammillaria morricalii
Репенхаген причислява този вид към М. barbata. Той про изхожда от мексиканския щат Чихуахуа при Маялка. Там расте в долната част на стръмни, скалисти базалтови скатове в открити тревисти местности. Видът е доста рядък и не се среща в големи наличности. Топчестата форма достига диаметър около 30 до 60 мм, а на възраст расте леко източен и пуска издънки. По ареолите са разположени 25 до 50 жълтеникави крайни и 2-5 кафеникави централни бодли, един от които с кукички. В средата на лятото близо до върха се появяват във венец жълтеникави до кафеникави цветове с по-тъмна средна жилка и големина около 25 мм. Спада към трудните видове Mammillaria.
Lophophora williamsii
гр. lophos = грива; гр. phoros = носяМекото месесто растение, на цвят сиво до синьо-зелено, сплеснато топчесто и без бодли развива реповиден корен. Видът е разпространен в мексиканските щати Чихуахуа, Коахуила, Ялиско, Нуево Леон, Сан Луис Потоси, Тама-улипас, Идалго, Керетаро, Дуранго, Закатекас, в Тексас и Ню Мексико. Видът и неговите разновидности са известни като пейотъл или пейоте и играели основна роля в култовите занимания на индиан ските народи. Кактусът съдържа много алкалоиди, най-важен от които е мескалинът. При съвременните условия на култивиране се образува извънредно малко мескалин. Не е подходящ за начинаещи.
Exuнoкaкmyc
Името на рода идва от латинската дума "echinatus" -бодлив. Ехинокактусите имат много на брой ребра с големи жълтеникави бодли, подобни на шипове. Цветовете им са дребни, до 2,5 см, жълти или тъмнорозови, разположени в кръг към върха на стъблото. В стайни условия тези кактуси не цъфтят.
Най-популярен е видът Echinocactus grusonii. Стъблата му са ярко зелени, гладки и обли, достигат 1-1,20 м на височина и до 70-80 см в диаметър. С възрастта те леко се изтеглят. Стъблата са оребрени с до 30 на брой прави ребра, снабдени с остри бодли. Бодлите са твърди, здрави и дебели. Ареолите в посока към върха постепенно се сгъстяват и са покрити със златисти власинки. Заради златистожълтия цвят на бодлите и власинките местните хора са нарекли този вид „златни топки". В естествените си мес-тообитания ехинокактусът цъфти с жълти цветове, до 5 см в диаметър, разположени в кръг или в няколко кръга около стъблото. На възраст достигат до 350-400 години. Започват да цъфтят около 30-40-ата си година.
В култура се срещат и други разновидности на вида -Е. grusonii v.alba с бели власинки върху ареолите и Е. grusonii subnudum - почти без бодли, те рядко достигат до 4-5 мм дължина. Стъблото му достига на височина 1,20 м и 1 м в диаметър. Цветовете му са малки и невзрачни, кафяви от външната си страна и жълти от вътрешната.
Други високодекоративни видове, въведени в култура, са Е. polycephalus, Е. platyacanthus, Е. texensis, Е. horizonthalonius, Е. parryi и др.
Най-популярен е видът Echinocactus grusonii. Стъблата му са ярко зелени, гладки и обли, достигат 1-1,20 м на височина и до 70-80 см в диаметър. С възрастта те леко се изтеглят. Стъблата са оребрени с до 30 на брой прави ребра, снабдени с остри бодли. Бодлите са твърди, здрави и дебели. Ареолите в посока към върха постепенно се сгъстяват и са покрити със златисти власинки. Заради златистожълтия цвят на бодлите и власинките местните хора са нарекли този вид „златни топки". В естествените си мес-тообитания ехинокактусът цъфти с жълти цветове, до 5 см в диаметър, разположени в кръг или в няколко кръга около стъблото. На възраст достигат до 350-400 години. Започват да цъфтят около 30-40-ата си година.
В култура се срещат и други разновидности на вида -Е. grusonii v.alba с бели власинки върху ареолите и Е. grusonii subnudum - почти без бодли, те рядко достигат до 4-5 мм дължина. Стъблото му достига на височина 1,20 м и 1 м в диаметър. Цветовете му са малки и невзрачни, кафяви от външната си страна и жълти от вътрешната.
Други високодекоративни видове, въведени в култура, са Е. polycephalus, Е. platyacanthus, Е. texensis, Е. horizonthalonius, Е. parryi и др.
Подходяща стайна температура за вашите кактуси
При прозоречни первази с постоянна температура не се постигат задоволителни резултати, тъй като тези условия са неподходящи за кактусите. С повече опит можете да си позволите
Ferocacttis или по-чувствителните видове Melocactus.
Трябва да се знае, че темпе ратурата на прозоречната дъска може да бъде сравни телно висока поради отоплението под нея - твърде висока за много кактуси, които при по-ниски температури в сух субстрат се нуждаят от известно време покой, за да могат да се подготвят за сезона на цъфтеж. Освен това трябва да се знае, че при висока температура през зимата трябва да се полива по-малко, за да се предотврати прекалено силното свиване на растенията. Напълно разбираемо е, че при непривично отношение кактусите излизат от своя ритъм, от което страда способността им за цъфтеж.
Ferocacttis или по-чувствителните видове Melocactus.
Трябва да се знае, че темпе ратурата на прозоречната дъска може да бъде сравни телно висока поради отоплението под нея - твърде висока за много кактуси, които при по-ниски температури в сух субстрат се нуждаят от известно време покой, за да могат да се подготвят за сезона на цъфтеж. Освен това трябва да се знае, че при висока температура през зимата трябва да се полива по-малко, за да се предотврати прекалено силното свиване на растенията. Напълно разбираемо е, че при непривично отношение кактусите излизат от своя ритъм, от което страда способността им за цъфтеж.
Ortegocactus macdougallii
Едно търсено съкровище! Този вид е разпространен в Мексико, в южната част на Оаксака по голи вулканични скали, където расте на височина между 2300 и 2900 метра, предимно изложен на силно слънце. Някои автори класифицират този монотипен род към Nelloydia, а други към Neobesseya. Топчестите до широкосферични, светлозелени растения достигат 3-4 см диаметър. По ромбовидните гърбичести брадавици са разположени 6 до 10 черни бодилчета. В нашите географски ширини цъфти само на много слънчево и топло място през лятото с чисто жълти цветове с дължина 3 см и ширина 2,5 см. Подходящ е само за опитни любители на кактуси с добре отоплена оранжерия.
Отглеждане на Астрофитум
Осветление. Астрофитумите се нуждаят от ярка светлина, но от жаркото обедно слънце трябва да се засенчват. През лятото се изваждат на открито, първоначално на шарена сянка и постепенно се приучават към слънчевата светлина, за да не се получи пригор по стъблата им.
Температура. През зимата растенията изпадат в период на покой, като температурата постепенно се понижава до 10-12 градуса, а според някои автори и до 0 градуса.
Поливане. По време на вегетационния период, от пролетта до есента, астрофитумите се поливат веднъж на около две-три седмици, в зависимост от температурата, за предпочитане вечер, тъй като през деня кактусите са в покой и жизнените им процеси са най-активни през нощта. Признак на евентуално засушаване на растенията е загубата на тургор и лекото сбръчкване на стъблото. По-лошият вариант е преовлажнението на почвата, което неминуемо води до гибелта на астрофитума. Загният ли веднъж корените, те не могат да бъдат възстановени и растенията загиват. Препоръчително е също поливането да се извършва отдолу, за да се избегне задържането на вода около стъблото и загниването му. От края на есента до началото на пролетта растенията изобщо не се поливат.
Пресаждане. Пресаждат се при необходимост, през пролетта преди началото на вегетацията в почвена смес, състояща се от широколистна листовка, градинска почва и едър пясък в съотношение 1:1:1. Растения над 10 години се пресаждат веднъж на 4-5 години. След пресаждането се изчаква една седмица и тогава се поливат. Киселинността на почвената смеска е много важна за астрофитумите. Те изискват РН около 6,5, т.е. почти неутрална или леко варовита почва.
Подхранване. Астрофитумите се подхранват от пролетта до есента, веднъж месечно с разтвор на минерални торове, предназначени за кактуси.
Температура. През зимата растенията изпадат в период на покой, като температурата постепенно се понижава до 10-12 градуса, а според някои автори и до 0 градуса.
Поливане. По време на вегетационния период, от пролетта до есента, астрофитумите се поливат веднъж на около две-три седмици, в зависимост от температурата, за предпочитане вечер, тъй като през деня кактусите са в покой и жизнените им процеси са най-активни през нощта. Признак на евентуално засушаване на растенията е загубата на тургор и лекото сбръчкване на стъблото. По-лошият вариант е преовлажнението на почвата, което неминуемо води до гибелта на астрофитума. Загният ли веднъж корените, те не могат да бъдат възстановени и растенията загиват. Препоръчително е също поливането да се извършва отдолу, за да се избегне задържането на вода около стъблото и загниването му. От края на есента до началото на пролетта растенията изобщо не се поливат.
Пресаждане. Пресаждат се при необходимост, през пролетта преди началото на вегетацията в почвена смес, състояща се от широколистна листовка, градинска почва и едър пясък в съотношение 1:1:1. Растения над 10 години се пресаждат веднъж на 4-5 години. След пресаждането се изчаква една седмица и тогава се поливат. Киселинността на почвената смеска е много важна за астрофитумите. Те изискват РН около 6,5, т.е. почти неутрална или леко варовита почва.
Подхранване. Астрофитумите се подхранват от пролетта до есента, веднъж месечно с разтвор на минерални торове, предназначени за кактуси.
Notocactus ottonis
Вариабилният вид се среща в Уругвай и пограничните райони с Аржентина, Парагвай и Бразилия. Видът и неговите разновидности предпочитат полусенчести места в трева или под храсти. Почвата се състои предимно от изветре ли скали и органични състав ки. Наситенозеленият вид със сплеснато-закръглена, а по-късно леко продълговатафор ма достига диаметър 9-10 см и понякога пуска издънки под земята. Леко гърбавите и закъглени 8 до 12 ребра добиват под слънцето червеникав оттенък. В началото на лятото се появяват широките около 5 см жълти цветове с червено близалце. Отвън пъпките имат тъмнокафяв мъх. Идеал но растение за начинаещи.
Описание на Астрофитум
Стъблото на астрофитумите обикновено е зелено или сиво-зелено с най-често 8, по-рядко 5 до 10 ребра и височина 8 до 35 см, в отделни случаи до 1 м. Характерна особеност на растенията е наличието по стъблото на снопчета от множество къси власинки, разположени по оригинален начин. Повечето видове са голи, т.е. нямат бодли, но там, където ги има, те са големи и извити към върха на стъблото или пък почти прави. Цветовете на астрофитумите са жълти или бяло-жълти, понякога с червеникав рисунък, 4 до 8 см в диаметър и 6 до 9 см дължина, с фуниевидна форма и овласинени в основата. Астрофитумите цъфтят през лятото.
Астрофитумите са красиви растения, осен това лесно се поддават на хибридизация (кръстосване) и са благодатно поле за действие на селекционерите. В природата отделните видове имат множество разновидности. Едни от най-популярните сортове са „Cabuto" и „Onzuca", създадени в Япония. Според селекционерите си те успешно могат да бъдат използвани за защита от компютърната радиация. Същевременно обаче астрофитумите не са лесни за отглеждане и трудно цъфтят в стайни условия. Най-непретенциозни са Astrophytum ornatum и Astrophytum myriostigma, наречен „епископска шапка" или „владишка корона", а най-красив, но и най-капризен е видът Astrophytum asterias, популярен под името „морски таралеж".
Астрофитумите са красиви растения, осен това лесно се поддават на хибридизация (кръстосване) и са благодатно поле за действие на селекционерите. В природата отделните видове имат множество разновидности. Едни от най-популярните сортове са „Cabuto" и „Onzuca", създадени в Япония. Според селекционерите си те успешно могат да бъдат използвани за защита от компютърната радиация. Същевременно обаче астрофитумите не са лесни за отглеждане и трудно цъфтят в стайни условия. Най-непретенциозни са Astrophytum ornatum и Astrophytum myriostigma, наречен „епископска шапка" или „владишка корона", а най-красив, но и най-капризен е видът Astrophytum asterias, популярен под името „морски таралеж".
Mammillaria setispina
Cochemiea setispinaТози образуващ групи кактус расте близо до мисията Сан Борха в Мексико - Долна Калифорния, по каменисти, обрасли с трева местности. Как то показва видовото наименование (лат. setispinus = чети-нестободлив), по белите мъхести ареоли са разположени 9 до 12 крайни и 1-3 централ ни бодли. Растенията израстват на височина около 30 см и 6-7 см на ширина. Възрастните екземпляри цъфтят с ярки цинобърночервени цветове с дължина 5 см. Този труден вид се нуждае целогодишно от силно слънце в добре провет рявана оранжерия и почти чисто минерален субстрат. Не е растение за начинаещи.
Произход и разпространение на Астрофитум
Родът Астрофитум наброява около 10 вида, разпространени в предпланините и планините на Мексико и южните американски щати от 150 до 1500 м надморска височина. Описани са за първи път през 1839 г. Името на рода произлиза от гръцките думи aster - звезда, и phyton - растение и е свързано с формата на растенията - кръгла или полуцилиндрична с добре изразени ребра.
Плоско присаждане на кактуси - Начин на работа
Подложката се отрязва водоравно с едно минаване на ножа на около 2-3 см под върха на издънката. Тъканта не трябва да е втвърдена. Много важно е ножът да бъде изключително чист и много остър, за да не смачка младата чувствителна тъкан. Ръбовете на подложката се скосяват леко в посока от средата към външния край. След това предвиденият калем се отрязва също водорав но и, ако е необходимо, се скосява леко, както подложката, за да се подкрепи силата на натиска върху повърхността. По този начин се скосяват само калемите от едри екземпляри. Двете отрязани повърхности не трябва да изсъхват или да се замърсяват, затова трябва да се работи бързо. След всяко рязане ножът се почиства с чиста кърпа напоена в спирт.
След като с ножа се отреже още едно тънко парче от подложката, калемът се поставя върху подложката така, че проводящите снопчета да се пресичат точно. Чрез леко заъртане и плъзгане върху под ложката се изгонват евентуалните мехурчета въздух между двете отрязани повърхности.
Калемът се фиксира в това положение. Над него се опъват кръстосани два тънки ластика и се изтеглят под саксията, за да осигурят необходимия натиск, без да смачкват поника. Също така на два конеца, кръстосани над кале ма, може да се окачат четири
малки тежести (например винтове).
Присадката се оставя на топло и светло място, но не под пряко слънце. Тя не бива да се напръсква с вода, но субстратът на подложката трябва да е влажен.
След около две седмици ластиците или тежестите внимателно се отстраняват. Ако за три до четири седмици калемът порасне, това е доказателство за успешното присаждане.
След като с ножа се отреже още едно тънко парче от подложката, калемът се поставя върху подложката така, че проводящите снопчета да се пресичат точно. Чрез леко заъртане и плъзгане върху под ложката се изгонват евентуалните мехурчета въздух между двете отрязани повърхности.
Калемът се фиксира в това положение. Над него се опъват кръстосани два тънки ластика и се изтеглят под саксията, за да осигурят необходимия натиск, без да смачкват поника. Също така на два конеца, кръстосани над кале ма, може да се окачат четири
малки тежести (например винтове).
Присадката се оставя на топло и светло място, но не под пряко слънце. Тя не бива да се напръсква с вода, но субстратът на подложката трябва да е влажен.
След около две седмици ластиците или тежестите внимателно се отстраняват. Ако за три до четири седмици калемът порасне, това е доказателство за успешното присаждане.
Sulcorebutia inflexiseta
Този вид се среща по билата на Андите в Боливия. Той е открит през 1969 година в областта Чукисака, провинция Суданес, на височина 2400 м в околността на Престо. Топчестите тела с ширина до 3,5 м, които понякога пускат издънки, често са плитко вкоренени в запълнените с пръст скални пукнатини. Характерен белег са плътно прилепналите към тялото, здрави, белезни кави бодли, фуниевидните пурпурни цветове с дължина 3 см и ширина 2 см излизат в основата на растението.
Слънцето - важно за кактусите
Кактусите виреят добре само когато имат достатъчно слънце. Идеални за тази цел са прозорците или балконите с южно или югозападно изложение. Прозорците със запад но изложение също са подходящи, за разлика от изложените на север или на изток. Дори в периода на зимен покой кактусите и другите сукулентни растения обичат да бъдат на слънчево място. Прозоречна витрина с полусенчесто изложение е отлична за култивиране на епифитно растящи кактуси и други сукуленти, например видове от родовете Aporocactus, Rhipsalis, Schlumbergera, Zygocactiis, Tillandsia. Можете да си позволите и други топлолюбиви видове, ако температурата през нощта не се понижава под 15° С. Споменатите родове обичат постоянна топлина.
Материали и инструменти за плоско присаждане
Необходим е много остър нож, ножче за бръснене, малко чист денатуриран спирт, ластици и т.н. След първите неуспешни присаждания бързо ще разберете, какви материали ще улеснят работата за постигане на успех. Първото условие е да разполагате с необходимата под ложка с издънки, а най-подходящото време за присажда не е от началото на април до средата на август. Ако нужните условия са налице, разбира се, може да се присажда през цялата година. Диаметърът на подложката трябва да бъде малко по-голям от този на калема. Двете части трябва да бъдат сочни.
Rebutia deminuta
Този прекрасен вид се среща в Северна Аржентина, провинция Тукуман при Транкас в хумусни скални цепнатини, скрит под храсти и тревисти растения. Тъмнозеленият вид пуска много издънки и достига 6 см на височина и ширина. Растенията имат 11-13 реда брадавици. По малките ареоли са разположени 10 до 12 трънчета с кафеникави върхове. Цъфти обикновено отстрани късно напролет, но понякога и през есента, с хъмни оранжево-червени цветове, дълги 3 см. В миналото видът се класифицирал към род Aylostera, но след това бил причислен към Rebutia. Отлично растение за начинаещи.
Pereskia grandifolia
(лат. grandifolia = с големи листа) Разпространеният в бразилския щат Баиавид образува големи храсти и достига 5 метра височина. По старите издънки с течение на години те се развиват иглести, мно го остри бодли. Родът Pereskia представлява преход между несукулентните листопадни храсти и кактусите и принадлежи към най-старите кактуси. Родовото наименование в миналото се изписвало Peireskia, което навежда на името на френския естес твоизпитател Н. Ц. фабр де Пейреск. Цъфти през лятото по края на клоните. Розови те цветове са дълги 1,5 до 2 см. Родът обхваща 10 вида. Всички се култивират лесно, но цъфтят само големите растения.