Името на рода идва от латинската дума "echinatus" -бодлив. Ехинокактусите имат много на брой ребра с големи жълтеникави бодли, подобни на шипове. Цветовете им са дребни, до 2,5 см, жълти или тъмнорозови, разположени в кръг към върха на стъблото. В стайни условия тези кактуси не цъфтят.
Най-популярен е видът Echinocactus grusonii. Стъблата му са ярко зелени, гладки и обли, достигат 1-1,20 м на височина и до 70-80 см в диаметър. С възрастта те леко се изтеглят. Стъблата са оребрени с до 30 на брой прави ребра, снабдени с остри бодли. Бодлите са твърди, здрави и дебели. Ареолите в посока към върха постепенно се сгъстяват и са покрити със златисти власинки. Заради златистожълтия цвят на бодлите и власинките местните хора са нарекли този вид „златни топки". В естествените си мес-тообитания ехинокактусът цъфти с жълти цветове, до 5 см в диаметър, разположени в кръг или в няколко кръга около стъблото. На възраст достигат до 350-400 години. Започват да цъфтят около 30-40-ата си година.
В култура се срещат и други разновидности на вида -Е. grusonii v.alba с бели власинки върху ареолите и Е. grusonii subnudum - почти без бодли, те рядко достигат до 4-5 мм дължина. Стъблото му достига на височина 1,20 м и 1 м в диаметър. Цветовете му са малки и невзрачни, кафяви от външната си страна и жълти от вътрешната.
Други високодекоративни видове, въведени в култура, са Е. polycephalus, Е. platyacanthus, Е. texensis, Е. horizonthalonius, Е. parryi и др.
