Pelecyphora pseudopectinata

(Turbinicarpus pseudopectinatus) Видът е разпространен в мек сиканските щати Сан Луис Потоси и Нуево Леон по сухи, слънчеви хълмове между варовикови скали и чакъл. Заобиколени от тревиста расти телност, тези растения стоят дълбоко в земята и обикновено се показват само с няколко милиметра. Отначало топчесто, а по-късно леко конусовиден видът достига висо­чина само около 5-6 см и ширина 4 см. По сплесканите отгоре ареоли са разположе ни бели, двустранно гребенести бодли. Цъфти в ранно лято близо до върха с белезника-ворозови фуниевидни цветове с ширина 2,5 до 3 см. Листата им имат по-тъмни средни жилки. Подходящ само за опитни колекционери.

Плоско присаждане на кактусите

Преди да започне същинска та работа по присаждането, Кристати. Подложките за демонстрационна сбирка от кристати се избират с височи на най-малко 1 м, като кристатните форми могат да се развият истински върху тях. трябва да се приготвят необходимите инструменти, тъй като процесът на работа не трябва да се прекъсва.

Parodia chrysacanthion

(гр. chrysacanthyon = със златистожълпш бодли) Този прелестен вид е разпространен в Северна Аржентина, в областта източно от Волкан, на височина между 2000 и 2800 метра. На някои места е доста многоброен. Плоско закръглените, светлозелени растения достигат диаметър 12 до 14 см и височина 6-8 см. Ребрата, около 23, са разположени в спираловидно подредени брадавици. По белите мъхести ареоли има 30 до 45 златистожълти, чупливи и остри бодли с дължина 20 мм, които потъмняват при възрастните растения. В ранна пролет цъфти с жълти цвето ве с големина 1,5 до 2 см. Това интересно растение е подходящо и за начинаещи. Родът обхваща повече от 100 вида.

Пръст за кактуси

Правилното съотношение на смесване на идеалния субстрат за кактуси често се пази в пълна тайна. Така се получава голяма несигурност у мнозина недостатъчно опитни любители на кактуси, които придават решаващо значение на специалния състав на пръстта. Разбира се съставът на пръстта е съществено важен за доброто виреене на кактусите. Но тъй като редица други фактори играят не по-малко важна роля, ще се спрем поподробно на темата.

Основни изисквания към субстрата
Добрата пръст за кактуси се състои от определена смес, в която положителните критерии на отделните съставки на субстрата се отразяват благоприятно на цялата смес. Към най-важните условия, които трябва да се изпълнят, спадат следните критерии: из-ползуваната смес трябва да бъде рохкава, тя трябва да има високо съдържание на порьозни съставки и подходяща стойност на рН. Трябва да имате предвид, че тук може да се посочат само ориентировъчни стойности, тъй като за всеки кактус и всяко място би трябвало да се приготвя специална смес. Това би било излишен разход и труд, тъй като кактусите и другите сукуленти имат определена способност на приспособяване. Най-благоприятната стойност на рН за почти всички видове се движи между 5,0 и 6,5.

Собствена субстратна смес

Продаваната в магазините пръст за кактуси не заслужа ва това определение, тъй като тя обикновено има твърде ви соко съдържание на органична субстанция и не отговаря на желанията на кактусите. Затова пък всяка продавана готова пръст за кактуси може с успех да се използува за приготвяне на субстратна смес. Добрата субстратна смес съдържа също зърнест кварцов пясък и изветряла първична порода, като например гранит и надробена лава. Повечето видове пръст за кактуси имат сравнително високо съдържа ние на пемза, която е не само лека и порьозна, но може да задържа доста влага. Добавя се също различна по състав глина. За рохкавост към субстрата може да се прибави и глинест гранулат, глинени чирепи или дори парчета глинест гранулат. Всъщност ня­ма граници за индивидуалното въображение, така че може да се добавят натрошени керемиди, парчета базалт и перлит. За да се запази здравето на субстратната смес, може да се примесят също и стрити дървени въглища. Дори да познавате в подробности почвените условия на мястото на произхода, „идеалната" субстратна смес се постига само приблизително. Съставът на добрата пръст, подходяща за повечето видове, трябва да се промени за особено трудните кактуси с оглед на специалните им изисквания. Разбира се видът Ariocarpus retiisus, който в родното си местонаходище расте върху почти чисто минерал на почва, не може да се засади в същия субстрат, както Echinopsis, който пред почита пропусклива хумусна смес.

Oroya peruviana

Родът е наречен на името на селището Оройа в Централ-ноперуанските Анди. Видът е с невероятно много разновид ности и се среща предимно в околностите на този град, както и южно от него. Той расте на височина от 3500 до 4000 м в камениста, леко кисела, но пропусклива почва.
Сплеснато топчестите растения с 12 до 23 гърбичести ребра достигат 15 см в диаметър и 10 см височина. Бодлите им са жълтеникави до червени кави и кафяви. Цъфти само на припек със светлокарминени до цинобърночервени цветове с дължина 2,5 см. И трите вида от рода обичат свеж въздух и голяма разлика между дневните и нощните темпера тури.

Грижи за кактусите на прозоречния перваз, в прозоречна витрина или на балкона

Кактуси на прозоречната дъска се отглеждат още от преди времето на художника Шпицвег. Днес вече по прозоречните дъски и витрини, и разбира се по балконите, има ценни сбирки от кактуси. Ако се подберат кактуси, които поради произхода си се задоволяват с тези места, е възможно да се оформи из вънредно привлекателна специализирана сбирка. Разбира се, не можете да минете без основна информация за местонаходището, която можете да получите от литературата или от съвети на опитни любители на кактуси. За успешното култивиране са необходими отлични условия на светлина, както и оптимал ни възможности за отопление и проветряване. Всичко, кое то сте прочели на друго място за голямата разлика между дневна и нощна, както и между зимна и лятна темпе­ратура, важи с известни ограничения и за отглеждането на кактуси на прозоречната дъска и витрина. Това трябва да имате предвид при подбора на Растенията.

Opimtia humifusa

(лат. humifusa = проснат на земята) Вариабилният вид, известен в магазините под различни имена, е почти абсолютно зимеустойчив при централно европейския климат. Той издържа при най-суровите студове в Шварцвалд или в Швабска Юра. Разпространен е в САЩ (Монтана, Юта, Ню Мексико, Източна Айова до Уисконсин, Мичиган, Канзас). Там вирее предимно в каменисти, песъчливи, скалисти, силно пропус кливи почви. Обикновено пуска полегнали, пълзящи издънки. Те са с дължина 7-10 см, овални, лопатовидни или закръглени и често без никакви бодли. Глохидите са кафяви до сиви. В началото на лятото цъфти със сернистожълти цветове с ширина 8 см. Мястото му в градината трябва да бъде слънчево, горещо и не прекалено влажно.

Mammillaria lasiacantha

Типовото местонаходище на този вид се намира в САЩ, Тексас, западно от Пекос, но се среща и в мексиканските щати Коахуила, Дуранго и Чихуахуа на височина между 600 и 1600 метра по каменисти равнини заедно с други кактуси и агаве. Ниското топчесто тяло на възрастните екземпляри достига височина 5 см, диаметър около 4 см и рядко пуска издънки. То е изцяло обвито от фини край ни бодилчета. Липсват централни бодли. Кафеникаво-белите цветове с големина около 2 см се появяват рано напролет като венец около върха. Шест до седем месеца след цъфтежа се образуват, както се вижда тук, яркочервени плодове, които се задържат в продължение на месеци.

Mammillaria magallanii

Видът се среща в мексиканския щат Коахуила на височи на 1400 м близо до Сан Рафаел. На това място равнината Паила граничи със скална бариера от кафява лава. Растенията се срещат по югоизточните скални части с бедна растителност, в скални пукнатини, в смесена предимно минерално-хумусна почва. Наред с агаве в този район се срещат над десет вида кактуси. Ви­дът, който отначало е топчест, а по-късно продълговат, достига само около 5 см диаметър. Растението е изцяло обвито от 40 до 50 белезникави, четинести крайни бодилчета. Кремавите цветове с дължина 12-14 мм се появяват още в началото на пролетта, като често образуват ня колко венеца около върха.

Lepismium paradoxum / Rhipsalis paradoxa

Епифитно растящото растение се среща в Бразилия предимно в областта на Сау Паулу по клонести чатали и влажни отвесни скални стени. Дългите до 5 м висящи издън ки достигат ширина 2 см. От делните, обикновено триръбести части на издънките са разместени една спрямо друга, по протежение на една издънка се показва ръбът на един отрязък, а следващият показва плоската си част и т.н. Светлозеленото растително тяло често е червеникаво по ръбовете. Широките 2 см цветове се появяват през зимните месеци, ако са разположени на много светло и топло място. Идеални растения за топла и влажна оранжерия или за климатизирана витри на за цветя.

Точната мярка при торене на кактусите

Кактусите и другите сукулен-тни растения понасят продъл жителни периоди на суша, но ако се култивират изцяло без вода и без допълнително на торяване, няма да бъдете до волни от тях. Субстратът в обичайно малките саксии се изтощава много бързо и рас тежът спира, което говори за недостиг на храна. Дори при редовно пресаждане през две, три или четири години нато ряването не е излишно. Пог решно е също така годишна та порция да се дава навед нъж, по-правилно е в процеса на израстване към водата за поливане многократно да се добавя по малко тор. Известно е, че на мястото на произхода на кактусите поч вата изветрява интензивно под влияние на специфични те температурни закони,» при което поема бързо някои хра нителни вещества, за да оста нат на разположение на рас тенията.

Видове торове
За наторяване на кактусите са подходящи както течни, така и гранулирани торове. Течни те торове често са предпочи тани от любителите, тъй като разтворените в тях хранител ни вещества достигат лесно до корените заедно с водата и бързо се възприемат, дока то гранулираните форми до зират своите хранителни ве щества и ги отдават постепен но. Настоятелно се препоръч ва да се спазват указанията за разреждане или дозирането в грамове. По-добре е да се тори по-малко, но редовно!

Болните или наскоро пресаде-ни кактуси не трябва да се наторяват, тъй като корени те им не са или все още не са в състояние да поемат торо вете.

Периоди за наторяване
Най-рано в средата на април, тоест в началото на обичай ния период на израстване, растенията се наторяват на всеки три до четири седмици. Но преди първата доза тор растенията трябва да се поле ят с хладка вода, за да се нав лажни сухата пръст. През вто рата половина на август се на торява за последен път, за да могат растенията да прекра тят растежа си своевременно преди настъпването на зим ния покой и за да може да съзрее нарасналото. Rhipsalis, Epyphyllum, Aporo-cactiis и др. прекарват зимата обикновено на по-топло, по ради което може да бъдат леко наторени още веднъж през септември, ако мястото, където се намират, е много или леко слънчево. Така на растването няма да избуи пре калено много

Най-добре е зимеустойчивите кактуси, както и останалите сукулентни растения, да не се торят въобще или в края на май - началото на юни. Мно го важно при тези растения е да бъдат напълно съзрели преди зимния покой.

Състав на тора
Във всички магазини се пре длагат торове с най-разли чен състав. За кактусите и другите сукулентни растения се използува много беден на азот (N - азот) тор, който трябва да съдържа повече фосфорна киселина (Р - фос фор) и калий (К - калий). Най-подходящо е съотноше нието NPK = 10 : 20 : 20). Азотът стимулира растежа на всички растения. Но, тъй като кактусите растат сравнително бавно, високото количество азот се отразява неблагопри ятно върху виреенето на на шите кактуси. Много по-ва­жен е фосфорът, тъй като е необходим за пъпките, цвето вете и плодовете. Калият при дава известна устойчивост срещу заболявания, а освен това укрепва допълнително клетъчната тъкан, тоест ске лета на кактусите. Известното органично гуано е отдавна утвърден тор за как туси, предимно Epyphyllum, Rhipsalis, Selenicereus, Aporocac-tus, но също и за бързорастя-щите Echinopsis-шбриди и др.

Грижи за кактусите през Ноември и Декември

С някои изключения кактуси те се намират в период на покой и се поддържат почти напълно сухи на хладно и слънчево място. Някои видове се свиват до известна степен - един съвсем нормален процес, който се наблюдава по време на суша в родното им местонаходище. Rhipsalis и Schlumbergera трябва да бъдат при температура не по-ниска от 12° С, съвсем леко влажни и често да напръскват с мека и хладка вода. Други кактуси, като Melocactus, Discocactus, Uebelmannla, Bulnlngla, Mammiliaria plumosa и т.н. се чувстват добре при температура 15 до 20° С и напръсквани от време на време. По принцип трябва да поемат вода само отдолу.

По време на мрачния сезон кактусите може да се осветяват допълнително със специални лампи, така че да получават светлина около 12 часа дневно. Въпреки че през тези месеци кактусите изискват малко грижи, никога не трябва да пропускате да следите, дали не са се загнездили паразити, дали субстратът не е прекалено мокър или прекалено сух. Ако забележите вре дители или заболели кактуси, веднага трябва да ги отдели те и внимателно да ги обработите. Ако растенията са извънредно силно нападнати от паразити, понякога е по-добре да ги унищожите, преди да са засегнали останали те.
Собствениците на оранжерии и ранни лехи трябва преди всичко да ги проветряват редовно, ако времето е по-меко и позволява това. От друга страна при много силно слънчево нагряване температура та в относително ограничено то пространство не трябва да се покачва прекалено много. През нощта температурата не трябва да пада прекалено ниско; необходимо е да се осигури добра изолация от допълнително фолио с въздушна възглавница или стиропорови листа. При прекалено силен студ понякога е препоръчително допълнително обдухване с топъл вентилатор. Коледните кактуси например пускат пъпки само ако са на хладно място, нощем най-малко 12 часа на тъмно, и ако от началото на септември почти не се поливат. Но коренната им туфа не трябва да изсъхва напълно.

Съвети за отглеждане на кактуси

Да приемем, че първата зима на устойчивите кактуси е свършила и вие искате да разберете какво е състоянието на растенията. Не трябва да се разочаровате, ако след стопяването на снега кактусите изглеждат доста свити с жалък вид, което всъщност е съвсем нормален процес. Само след няколко седмици те се възстановяват отново и скоро пускат нови издънки. Зимеустойчивите кактуси се размножават без проблеми. В периода от май до юли развитите издънки или сегменти се отделят. Мястото на срязване се оставя две седмици да съхне и едва след това отрязана та част се поставя на място. До есента резниците трябва да са добре вкоренени, за да могат да издържат през зимата. Добре подредената градина със зимеустойчиви кактуси и други издръжливи сукуленти не трябва да се полива и наторява. Необходимо е само да се почиства от плевели. Освен някои охлюви или мравки други паразити не ги нападат. Сега след като знаете колко е лесно да се култивират зимеустойчиви кактуси, сигурно си задавате въпроса защо не сте се заели с това по-рано. Със сигурност не е до липса на място, тъй като зимеустойчиви кактуси може да се култивират успешно в балконско сандъче или в каче.

Echinopsis

Областта на разпространение на приблизително 80-те вида Echinopsis се простира от Северна Боливия до Южна Аржентина, Парагвай, Уругвай, Перу, Чили до Южна Бразилия. Те се срещат в низини, високи планини, върху сухи и влажни почви, по каменист или хумусен субстрат. Под името „селски кактус" тези растения заемат постоянно място в колекциите вече повече от 150 години. Характерно за тях е, че живеят дълго, отглеждат се лесно и цъфтят много. При някои видове цветовете може да достигнат повече от 20 см дължина. Видовете от този род със сигурност са най-добрите растения за начинаещи.

ЗИМЕУСТОЙЧИВИ КАКТУСИ

Хората, които се занимават с кактуси, неволно си мислят за слънце, топлина и южни полета. Всъщност известни са доста много здрави какту­си, които при известни усло­вия може да се култивират дори в суровите климатични условия в Централна Европа на открито през цялата годи­на. Ето защо в последните години неимоверно нарасна интересът към зимеустойчивите кактуси. В същата сте­пен се увеличи интересът и към други сукуленти, изд­ъжливи на зимни условия. Възможно е промяната в от­ношението на някои любите­ли към зимеустойчиви какту­си да е продиктувана от фи­нансови причини, тъй като при увеличаващите се цени на енергията поддържането на оранжерия през зимата на­товарва допълнително се­мейния бюджет. Но все пак е доста примамливо през зи­мата да се отглеждат какту­си, които устояват на наша­та зима, продължават да рас­тат и цъфтят.

Присаждане чрез прилепване

Друг вариант за присаждане е страничното прилепване, което се практикува най-вече при кактусите с тънки издън ки, напр. Wilcoxia (Echinocereus) poselgeri и Aporocactus. То зи метод е подходящ и за ви сящите кактуси (като Hildewintera aureispina).

Начин на работа

Подложката и калемът се отрязват под ъгъл 45 градуса. След това калемът се поста вя върху подложката така, че проводящите линии да се при покриват максимално. За фиксиране на калема се из ползуват здрави бодли, които не се махат след това, а се растват с растението. Въз можно е да се направи допъл нително фиксиране с щипки или калемът да се обвие с лико до окончателното срас тване.

Подходящи за подложки са Trichocereus, Cereus, Selenicere-us, Opuntia и други.

Присаждане в процепи

Този метод е особено прило жим за Schlumbergera и други подобни видове. Подходящи за подложки са Pereskiopsis и Selenicereus.

Начин на работа

След водоравното срязване на младото връхче на издън ката в подложката отгоре на долу се прави тясна клино видна цепка, дълбока 1 см. Клинът не се вади още, за да не изсъхне срезът. След това се взима пресен сегмент от Schlumbergera, подсечен от двете страни с остро ножче за бръснене и след изважда нето на клина се поставя в цепнатината.

За успеха на този начин на присаждане е важно открити те проводящи снопчета да се допират сигурно, фиксира с чист бодил от кактус или с щипка за дрехи така, че кале мът да не изпадне.

Присаждане на поници

Пониците много често се при саждат, тъй като по този на чин е възможно само за ня колко години да се оформи значителна сбирка от редки или дори трудни за култиви ране кактуси.

Присаждането на поници е много просто.
Ляво: Присажда се върху колонна подложка. Върхът се отрязва и прясно отрязаният калем се поставя така, че проводящите снопчета да се кръстосат.
Дясно: Притискане със стъкло.

Начин на работа
Използуват се поници с дъл жина 3 до 10 мм, които лесно се присаждат върху добре раз вити подложки. С неупотре бявано ножче за бръснене внимателно с едно движение се отрязва долната третина на поника. Трябва да се знае, че пониците са много меки и лесно се мачкат.

Отделената горна част се поставя върху подготвената (по описания по-горе начин) подложка. Калемът се измес тва от центъра така, че ясно видимите проводящи снопче та да се пресичат сигурно. Прикрепването или поставя нето на тежести при твърде малки поници е излишно, тъй като лепкавият растите лен сок придържа двете части една към друга. По-сигур но е да се притиснат леко отгоре с помощта на кламер или подходящо приспособле ние.

За присаждането на поници би трябвало да се използуват сутрешните часове. Отначало прясно присаденото растение се предпазва от силно слън чево нагряване. Отрязаните повърхности не трябва да се напръскват.