Присаждане на поници

Пониците много често се при саждат, тъй като по този на чин е възможно само за ня колко години да се оформи значителна сбирка от редки или дори трудни за култиви ране кактуси.

Присаждането на поници е много просто.
Ляво: Присажда се върху колонна подложка. Върхът се отрязва и прясно отрязаният калем се поставя така, че проводящите снопчета да се кръстосат.
Дясно: Притискане със стъкло.

Начин на работа
Използуват се поници с дъл жина 3 до 10 мм, които лесно се присаждат върху добре раз вити подложки. С неупотре бявано ножче за бръснене внимателно с едно движение се отрязва долната третина на поника. Трябва да се знае, че пониците са много меки и лесно се мачкат.

Отделената горна част се поставя върху подготвената (по описания по-горе начин) подложка. Калемът се измес тва от центъра така, че ясно видимите проводящи снопче та да се пресичат сигурно. Прикрепването или поставя нето на тежести при твърде малки поници е излишно, тъй като лепкавият растите лен сок придържа двете части една към друга. По-сигур но е да се притиснат леко отгоре с помощта на кламер или подходящо приспособле ние.

За присаждането на поници би трябвало да се използуват сутрешните часове. Отначало прясно присаденото растение се предпазва от силно слън чево нагряване. Отрязаните повърхности не трябва да се напръскват.

Присаждане на кактусите в прорези

Присаждането в прорези е доста рядък, но не по-малко успешен метод, много подхо дящ за Schlumbergera и други подобни видове.

Начин на работа

Отстрани, близо до върха в подложката се прави дълбок прорез отгоре надолу, който обаче не трябва да я разряз ва. Тук също се взима сегмент от Schlumbergera, който се ско сява от двете страни с остро ножче за бръснене и след това се пъхва дълбоко в прореза така, че проводящите снопче та да се допират. За сигурност се фиксира с бодил. До срастването присаденото растение трябва да се пази от пряка слънчева светлина и да бъде сухо, но субстратът тряб ва да се поддържа влажен.

Размножаване на кактусите с резници

Размножаването с резници е целесъобразно по много причини. От една страна получа вате сравнително бързо големи растения, а от друга се за пазват генетичните свойства като точно определена форма на бодлите и цветовете. Това е много важно при типусите, на основата на които са опи сани новите видове. Разбира се и от семена се получава поколение със същата форма, но само до известна степен. Освен това размножаването с резници, странични издънки или при основни отводи е най-простият и най-сигурен метод за размножаване.

Добиване на резници

Най-подходящото време за добиване на резници са пролетните и летните месеци. Поради меките температури през този период корените се образуват без проблеми. От високите стълбовидни кактуси (например Trichocereus), които през есента и зимата трябва да се подрязват, защо то израстват доста и вече не се вместват вкъщи или в оранжерията, спокойно може да се отрежат резници. Отря заният върхов резник трябва да бъде дълъг най-малко 50 см и се оставя с отрязаното място надолу на светло и леко топло място. Когато това парче се засажда в края на пролетта в сух субстрат (с подпора!), по него вече са се образували първите малки коренчета, които не трябва да се отчупват.

Подбират се добре развити филизи, тъй като те по-лесно пускат корени. Взимат се също силни странични издънки с начало на корени. Срезът на стъбловидните върхо ви резници трябва да бъде скосен, за да пусне корени по-бързо.

Вкореняване

Оставени на проветриво, светло и сухо място връхните резници обикновено изсъхват добре. Но за да не загният сочните резници, за сигурност прясно отрязаните места се потапят в стрити дървени въглища. В някои случаи се пос­тига бързо вкореняване, ако отрязаното място се постави в прахообразен хормон за вко реняване (продава се в специализираните магазини). За да изсъхнат, резниците се поставят в съвсем чисти, празни саксии на проветриво, топло и светло място. Важно е резниците да не лежат направо на дъното на саксиите. След няколко седмици се по явяват първите корени. Обик новено след три до четирисед-мичносъхнене резниците се засаждат в сух субстрат. Страничните издънки, които вече са пуснали корени и нямат големи рани, може да се за садят веднага. Една седмица по-късно най-напред се напо яват отдолу, за да не се затворят евентуалните наранява ния на корените или малките пукнатини на среза. По-дългите върхови резници се набождат на дълбочина 2 до 3 см. През първите месеци те имат солидна подпора, която се запазва до пълното вкореняване.

Trichocereus pachanoi

Видъдът, който се среща в Еквадор, Перу, Аржентина и Боливия, е отлична подложка за присаждане. Предвид на местонаходищата по високите области на Андите (1800 до 3400 м) се препоръчва да се отглежда при сурови условия и големи температурни разлики. Растенията, чийто растеж е дървовиден, достигат 6 м височина. Издънките, отначало синьозелени (с диаметър до 15 см), имат 6 до 9 широки закръглени ребра с леки напречни вдлъбвания над ареолите. Понякога липсват сивока-фявите или сиви бодли, 3 до 7 на брой. Нощните, бели, дъ­хави, дълги до 23 см цветове се появяват през лятото. Родът обхваща около 80 описа ни вида, повечето от които са лесни за отглеждане.

Mammillaria herrerae

Видът се намира в мексиканския щат Керетаро на височи на 1800 метра по хълмистите скалисти плата над Вила Хермоса. В щата Сан Луис Потоси също има няколко местонаходища на редкия вид. Дребните растения рядко се срещат в открити храстовидни местности с варовикови шисти и чакъл. Закръгленият вид рядко пуска издънки и дости га само 4 см диаметър. Белите, тънки, четинести бодилчета, повече от 100 на всяка ареола, обвиват изцяло тялото. Карминеночервените цветове със зелено близалце и големи на 2 до 3 см цъфтят от юни до август. Не е растение за начинаещи.

Islaya krainziana

Името на растението е свър­зано с южно перуанската про­винция Ислай. Видът произ­хожда от северно Чили, бли­зо до перуанската граница в пустинна област, където поч­ти никога не вали, но е посто­янно мъгливо. Корените на тези приспособени към екст­ремни местонаходища какту­си са разположени непосред­ствено под повърхността на земята. Почвите са обикнове­но без хумус и чакълести. Този изключително вариаби-лен вид цъфти близо до вър­ха с жълти цветове с размер 3 см, които образуват едри чер­вени плодове, наречени отб­ранителни плодове. През ця­лата година растенията се нуждаят от слънчево място. Родът, впрочем приписван към Neoporteria, обхваща око­ло 12 описани вида, които се култивират сравнително лес­но.

Epiphyllum

През последните сто години са развъдени невероятно много хибриди, отличаващи се със силна склонност към цъфтеж и с прелестни окраски. Показаният хибрид представлява и останалите. Като епифитен обитател на тропична та дъждовна гора предците на съвременните хибриди се срещат също в Коста Рика, Гватемала, Панама и Хондурас, както и в северните части на Южна Америка и в мексиканските щати Чиапас и Оаксака. Други видове от рода ви реят в Бразилия, Венецуела, Боливия, Перу, Британска Гвиана и Тринидад. Тези кактуси са много подходящи за начинаещи любители и за колекционери, които разполагат с много място. Хибри дите Epiphyllum понасят някои грешки в отглеждането.

ИЗКУСТВОТО НА ПРИСАЖДАНЕТО

Присаждането често буди удивление у начинаещите любители на кактуси, тъй като им се струва нещо особено. Всъщност то не е нищо специално, не е и магия, въпреки че значението му все още се оспорва. Нямаме намерение да се включваме в този спор, а само ясно да подчертаем, че независимо от мнението на опонентите, основа нията в подкрепа на присаждането са повече. Но ако не се стремите към определена цел, присаждането е абсолют но безсмислено, факт е, че подложките с мно го силен растеж могат значително да променят хабитуса на присадката, така че тя вече да няма нищо общо с расте нията от същия вид. Поник с големина на грахово зърно на Mammillaria bocasana или Раrodia mairanana, присаден върху Selenicereus grandiflorus, може за две-три години да по расне колкото юмрук.

Присаждането има смисъл, ако:

- желаете да ускорите и засилите растежа на кактуси, които растат подчертано слабо и бавно,

- искате да получавате и раз множавате редки видове,

- искате да декорирате интересни кристати върху високи подложки, за да получите ин тересно оформление,

- трябва да присадите кактуси без хлорофил върху хлоро-филоводещи подложки, за да ги запазите,

-за нуждите на селекцията малките поници трябва бързо и сигурно да достигнат зре лост на цъфтене,

- искате да спасите кактуси с болни корени, докато отново Добият възможност за образуване на собствени корени.

Melocactus aureus

Видът произхожда от Бразилия, в северна Баия, южно от планинското било на Сера де Еспиняо и източно от Рио Сао франсиско по изветрени варовикови скали, както и по ливадите в сухите планински склонове на Рио Жакаре на 400 до 500 м. На много места той е до голяма степен унищожен от колекционери, пожари и строеж на пътища. Матово лазурносиньото рас­тение с височина 16 см и ши рина 15 см има 9 до 10 ребра. Цефалиумът може да стане 5 см висок. Карминеночервените цветове с дължина 12 до 15 мм покарват от белия, обсипан с червени четинки цефалиум. Успешно култивиране е възможно само в топла оранжерия с много слънце. Не е растение за начинаещи.

Mammillaria maritima

Cochemiea maritima

Видът расте на колонии в крайбрежната област при Пунта Бланка в Долна Калифорния (Мексико). Той предпочита сухи, каменисти местности с рядка твърда тревиста растителност и храсти. Сиво-зелените ци линдрични издънки достигат дължина 7 до 10 см и шири на 3 до 5 см. По ареолите са разположени 10-15 сиви до тъмнокафяви крайни и 3-4 средни бодли, един от които е с дължина 5 см. Аленочервените цветове са дълги около 3 см. Те са цигоморфни, тоест имат само една ос на симетрия. Това ги прави удобни за опрашване от колибри. Не е растение за на чинаещи. Зимуват при температура най-малко 8° С на слънчево изложение.

Lobivia aurea

Родът Lobivia е един от най-любимите кактуси. Този извънредно вариращ вид произхожда от района, простиращ се от Сиера Чика де Кордоба до Сиера Сан Луис. Рауш описва общо 10 различни разновидности на този вид, които се различават по отделни детайли. Показаният тук вариетет е намерен в Сиера Гранде де Кордоба. Той достига около 10 см в диаметър. В началните летни месеци цъфти с лимоно-вожълти цветове с дължина 7-9 см и по-тъмни отвън. Растенията се нуждаят от го ляма разлика между дневната и нощната, както и между зимната и лятната температура. Понастоящем се ос порва отличаването на рода от Echinopsis.

Echinomastus macdowellii

Видът е разпространен в предимно сухите области на мек сиканските щати Коахуила и Нуево Леон. Той расте обикновено незащитен от слънце то по каменисти, скалисти почви, в падините с ерозира ли скали и по сухи ливади. Сферичното растение с ширина до 10 см е изцяло обвито с тънки, бели трънчета, фуниевидните розовочервени цвет-чета с дължина 3 до 6 см, се показват от гъстата трънли ва обвивка близо до върха. Някои съвременни автори отнасят всички видове от рода към род Thelocactus, а други видове се причисляват към Sclerocactus или Neolloydia. През зимата е необходи мо да бъдат сухи; също трябва да има голяма разлика между дневните и нощните температури.

Mammillaria baumii

Видът се причислява към Dolichothele от различните автори. Той се среща в мексиканския щат Тамаулипас, в обшириня район на Сан Висенте на височина 450 до 1200 м. На местонаходището си видът расте в смес от хумус и минерален субстрат. Ниското, закръглено, тъмнозелено растение има брадавици с дължина 8 до 11 мм, по чиито бели ареоли са разположени повече от 30 финочетинести крайни и 4 до 7 жълтеникави, прави централни бодли. Жълтите цветове с големина 20 до 30 мм цъфтят в началните летни месеци. По-голямата част от видовете - над 250, от рода са леки за култивиране кактуси, ако се спазват някои съвети.

Echinofossulocactus albatus

(лат. echinus = таралеж, лат. fossula = малка вдлъбнатина, бразда). Почти всички видове от рода виреят в Северно и Централно Мексико на височина между 1200 и 1600 метра върху каменисти, песъчливо-глинести почти. Характерни за рода са по-силно или по-слабо изразените ламели, които осигуряват много голяма асимилационна повърхност. По този начин част от епидермата е постоян но засенчена. Този вид се от личава с лъчистобели крайни и кафеникавожълти централ ни бодли. Светложълтите цветове близо до върха се появяват в ранна пролет. Родът об хваща 30 вида, а според някои тълкувания само малко пове че от 10 вида. Всички видове са отлични за начинаещи.

Echinofossulocactus violaciflorus

Този красив вид вирее в Мексико в близост до Агуас Калиентес върху каменисто-чакълести, както и върху тревни площи. Съпроводителна флора са агаве, почвени бромелии, ксерофитни храстала ци и др. Карл Шуман прави опити да въведе изговарящо то се по-лесно родово име Stenocactus, но съгласно меж дународните правила за ботаническата терминология и наименуване остава валидно старото наименование Echi nofossulocactus. Топчестите растения, които на възраст из­растват леко източени, имат повече от 35 ребра с много различна трънливост. Цвето вете, широки около 3,5 см, с къси тръбички имат насите но пурпурновиолетови средни ивици на белезникав фон.