Размножаване на кактусите с резници

Размножаването с резници е целесъобразно по много причини. От една страна получа вате сравнително бързо големи растения, а от друга се за пазват генетичните свойства като точно определена форма на бодлите и цветовете. Това е много важно при типусите, на основата на които са опи сани новите видове. Разбира се и от семена се получава поколение със същата форма, но само до известна степен. Освен това размножаването с резници, странични издънки или при основни отводи е най-простият и най-сигурен метод за размножаване.


Добиване на резници

Най-подходящото време за добиване на резници са пролетните и летните месеци. Поради меките температури през този период корените се образуват без проблеми. От високите стълбовидни кактуси (например Trichocereus), които през есента и зимата трябва да се подрязват, защо то израстват доста и вече не се вместват вкъщи или в оранжерията, спокойно може да се отрежат резници. Отря заният върхов резник трябва да бъде дълъг най-малко 50 см и се оставя с отрязаното място надолу на светло и леко топло място. Когато това парче се засажда в края на пролетта в сух субстрат (с подпора!), по него вече са се образували първите малки коренчета, които не трябва да се отчупват.


Подбират се добре развити филизи, тъй като те по-лесно пускат корени. Взимат се също силни странични издънки с начало на корени. Срезът на стъбловидните върхо ви резници трябва да бъде скосен, за да пусне корени по-бързо.


Вкореняване

Оставени на проветриво, светло и сухо място връхните резници обикновено изсъхват добре. Но за да не загният сочните резници, за сигурност прясно отрязаните места се потапят в стрити дървени въглища. В някои случаи се пос­тига бързо вкореняване, ако отрязаното място се постави в прахообразен хормон за вко реняване (продава се в специализираните магазини). За да изсъхнат, резниците се поставят в съвсем чисти, празни саксии на проветриво, топло и светло място. Важно е резниците да не лежат направо на дъното на саксиите. След няколко седмици се по явяват първите корени. Обик новено след три до четирисед-мичносъхнене резниците се засаждат в сух субстрат. Страничните издънки, които вече са пуснали корени и нямат големи рани, може да се за садят веднага. Една седмица по-късно най-напред се напо яват отдолу, за да не се затворят евентуалните наранява ния на корените или малките пукнатини на среза. По-дългите върхови резници се набождат на дълбочина 2 до 3 см. През първите месеци те имат солидна подпора, която се запазва до пълното вкореняване.