Турбиникактусите са дребни растения, с леко удължено или припле-снато меко стъбло, до 5-6 см в диаметър и 1 до 5 см високо. Под земята те формират дебел вретеновиден корен, в който натрупват хранителни вещества. Този корен изпълнява и друга функция. Съкращавайки се, той придърпва растението в пукнатините, оставяйки една незначителна част на повърхността. По този начин кактусът се защитава от палещите слънчеви лъчи. А при подземния Т. subterraneus под земята се образува солиден клубен, от който при дъжд израства тънко стъбло, което постепенно задебелява на върха. Цветът на стъблата при турбиникактусите варира от сиво-зелен до наситено зелен и кафеникав, в зависимост от количеството светлина. Ребрата варират в зависимост от вида и в по-млада възраст на върха са овласинени.
Родът се отличава с почти изцяло липса на бодли, особено в зряла възраст, с изключение на някои видове като Т. valdesianus, Т. pseudopectinatus и др. Там, където ги има, me са тънки и чупливи и с възрастта опадат, рядко са здрави и остри. За сметка на това турбиникактусите сравнително лесно цъфтят в домашни условия. Окраската на цвета може да бъде бяла, розова, кремава или „на райета", т.нар. „пижамна окраска". Цветовете не са големи, от 2 до 3 см, но това се компенсира от обилен и продължителен цъфтеж. Плодовете са в убити кафеникави тонове за разлика от други дребни кактуси, които с яркочервените си плодове привличат различни насекоми и други животни, които се хранят с тях и разпространяват семената. При турбиникактусите семената се разпространяват главно от вятъра и дъждовете, което води до ограничаване на ареала им.
За турбиникактусите е характерно изключително бавното нарастване на стъблото и разликите във външния облик на растенията, които настъпват с възрастта. Цъфтят и плодоносят след втората-третата си година. Растенията са сравнително трудни за отглеждане. Много често се отглеждат под формата на присадки, заидото по този начин нарастват по-бързо и са по-едроразмерни. Най-добре се развиват върху подложки от хилоцереус или перескиопсис.
