Присаждане на кактусите в прорези

Присаждането в прорези е доста рядък, но не по-малко успешен метод, много подхо дящ за Schlumbergera и други подобни видове.

Начин на работа

Отстрани, близо до върха в подложката се прави дълбок прорез отгоре надолу, който обаче не трябва да я разряз ва. Тук също се взима сегмент от Schlumbergera, който се ско сява от двете страни с остро ножче за бръснене и след това се пъхва дълбоко в прореза така, че проводящите снопче та да се допират. За сигурност се фиксира с бодил. До срастването присаденото растение трябва да се пази от пряка слънчева светлина и да бъде сухо, но субстратът тряб ва да се поддържа влажен.

Размножаване на кактусите с резници

Размножаването с резници е целесъобразно по много причини. От една страна получа вате сравнително бързо големи растения, а от друга се за пазват генетичните свойства като точно определена форма на бодлите и цветовете. Това е много важно при типусите, на основата на които са опи сани новите видове. Разбира се и от семена се получава поколение със същата форма, но само до известна степен. Освен това размножаването с резници, странични издънки или при основни отводи е най-простият и най-сигурен метод за размножаване.

Добиване на резници

Най-подходящото време за добиване на резници са пролетните и летните месеци. Поради меките температури през този период корените се образуват без проблеми. От високите стълбовидни кактуси (например Trichocereus), които през есента и зимата трябва да се подрязват, защо то израстват доста и вече не се вместват вкъщи или в оранжерията, спокойно може да се отрежат резници. Отря заният върхов резник трябва да бъде дълъг най-малко 50 см и се оставя с отрязаното място надолу на светло и леко топло място. Когато това парче се засажда в края на пролетта в сух субстрат (с подпора!), по него вече са се образували първите малки коренчета, които не трябва да се отчупват.

Подбират се добре развити филизи, тъй като те по-лесно пускат корени. Взимат се също силни странични издънки с начало на корени. Срезът на стъбловидните върхо ви резници трябва да бъде скосен, за да пусне корени по-бързо.

Вкореняване

Оставени на проветриво, светло и сухо място връхните резници обикновено изсъхват добре. Но за да не загният сочните резници, за сигурност прясно отрязаните места се потапят в стрити дървени въглища. В някои случаи се пос­тига бързо вкореняване, ако отрязаното място се постави в прахообразен хормон за вко реняване (продава се в специализираните магазини). За да изсъхнат, резниците се поставят в съвсем чисти, празни саксии на проветриво, топло и светло място. Важно е резниците да не лежат направо на дъното на саксиите. След няколко седмици се по явяват първите корени. Обик новено след три до четирисед-мичносъхнене резниците се засаждат в сух субстрат. Страничните издънки, които вече са пуснали корени и нямат големи рани, може да се за садят веднага. Една седмица по-късно най-напред се напо яват отдолу, за да не се затворят евентуалните наранява ния на корените или малките пукнатини на среза. По-дългите върхови резници се набождат на дълбочина 2 до 3 см. През първите месеци те имат солидна подпора, която се запазва до пълното вкореняване.

Trichocereus pachanoi

Видъдът, който се среща в Еквадор, Перу, Аржентина и Боливия, е отлична подложка за присаждане. Предвид на местонаходищата по високите области на Андите (1800 до 3400 м) се препоръчва да се отглежда при сурови условия и големи температурни разлики. Растенията, чийто растеж е дървовиден, достигат 6 м височина. Издънките, отначало синьозелени (с диаметър до 15 см), имат 6 до 9 широки закръглени ребра с леки напречни вдлъбвания над ареолите. Понякога липсват сивока-фявите или сиви бодли, 3 до 7 на брой. Нощните, бели, дъ­хави, дълги до 23 см цветове се появяват през лятото. Родът обхваща около 80 описа ни вида, повечето от които са лесни за отглеждане.

Mammillaria herrerae

Видът се намира в мексиканския щат Керетаро на височи на 1800 метра по хълмистите скалисти плата над Вила Хермоса. В щата Сан Луис Потоси също има няколко местонаходища на редкия вид. Дребните растения рядко се срещат в открити храстовидни местности с варовикови шисти и чакъл. Закръгленият вид рядко пуска издънки и дости га само 4 см диаметър. Белите, тънки, четинести бодилчета, повече от 100 на всяка ареола, обвиват изцяло тялото. Карминеночервените цветове със зелено близалце и големи на 2 до 3 см цъфтят от юни до август. Не е растение за начинаещи.

Islaya krainziana

Името на растението е свър­зано с южно перуанската про­винция Ислай. Видът произ­хожда от северно Чили, бли­зо до перуанската граница в пустинна област, където поч­ти никога не вали, но е посто­янно мъгливо. Корените на тези приспособени към екст­ремни местонаходища какту­си са разположени непосред­ствено под повърхността на земята. Почвите са обикнове­но без хумус и чакълести. Този изключително вариаби-лен вид цъфти близо до вър­ха с жълти цветове с размер 3 см, които образуват едри чер­вени плодове, наречени отб­ранителни плодове. През ця­лата година растенията се нуждаят от слънчево място. Родът, впрочем приписван към Neoporteria, обхваща око­ло 12 описани вида, които се култивират сравнително лес­но.

Epiphyllum

През последните сто години са развъдени невероятно много хибриди, отличаващи се със силна склонност към цъфтеж и с прелестни окраски. Показаният хибрид представлява и останалите. Като епифитен обитател на тропична та дъждовна гора предците на съвременните хибриди се срещат също в Коста Рика, Гватемала, Панама и Хондурас, както и в северните части на Южна Америка и в мексиканските щати Чиапас и Оаксака. Други видове от рода ви реят в Бразилия, Венецуела, Боливия, Перу, Британска Гвиана и Тринидад. Тези кактуси са много подходящи за начинаещи любители и за колекционери, които разполагат с много място. Хибри дите Epiphyllum понасят някои грешки в отглеждането.

ИЗКУСТВОТО НА ПРИСАЖДАНЕТО

Присаждането често буди удивление у начинаещите любители на кактуси, тъй като им се струва нещо особено. Всъщност то не е нищо специално, не е и магия, въпреки че значението му все още се оспорва. Нямаме намерение да се включваме в този спор, а само ясно да подчертаем, че независимо от мнението на опонентите, основа нията в подкрепа на присаждането са повече. Но ако не се стремите към определена цел, присаждането е абсолют но безсмислено, факт е, че подложките с мно го силен растеж могат значително да променят хабитуса на присадката, така че тя вече да няма нищо общо с расте нията от същия вид. Поник с големина на грахово зърно на Mammillaria bocasana или Раrodia mairanana, присаден върху Selenicereus grandiflorus, може за две-три години да по расне колкото юмрук.

Присаждането има смисъл, ако:

- желаете да ускорите и засилите растежа на кактуси, които растат подчертано слабо и бавно,

- искате да получавате и раз множавате редки видове,

- искате да декорирате интересни кристати върху високи подложки, за да получите ин тересно оформление,

- трябва да присадите кактуси без хлорофил върху хлоро-филоводещи подложки, за да ги запазите,

-за нуждите на селекцията малките поници трябва бързо и сигурно да достигнат зре лост на цъфтене,

- искате да спасите кактуси с болни корени, докато отново Добият възможност за образуване на собствени корени.

Melocactus aureus

Видът произхожда от Бразилия, в северна Баия, южно от планинското било на Сера де Еспиняо и източно от Рио Сао франсиско по изветрени варовикови скали, както и по ливадите в сухите планински склонове на Рио Жакаре на 400 до 500 м. На много места той е до голяма степен унищожен от колекционери, пожари и строеж на пътища. Матово лазурносиньото рас­тение с височина 16 см и ши рина 15 см има 9 до 10 ребра. Цефалиумът може да стане 5 см висок. Карминеночервените цветове с дължина 12 до 15 мм покарват от белия, обсипан с червени четинки цефалиум. Успешно култивиране е възможно само в топла оранжерия с много слънце. Не е растение за начинаещи.

Mammillaria maritima

Cochemiea maritima

Видът расте на колонии в крайбрежната област при Пунта Бланка в Долна Калифорния (Мексико). Той предпочита сухи, каменисти местности с рядка твърда тревиста растителност и храсти. Сиво-зелените ци линдрични издънки достигат дължина 7 до 10 см и шири на 3 до 5 см. По ареолите са разположени 10-15 сиви до тъмнокафяви крайни и 3-4 средни бодли, един от които е с дължина 5 см. Аленочервените цветове са дълги около 3 см. Те са цигоморфни, тоест имат само една ос на симетрия. Това ги прави удобни за опрашване от колибри. Не е растение за на чинаещи. Зимуват при температура най-малко 8° С на слънчево изложение.

Lobivia aurea

Родът Lobivia е един от най-любимите кактуси. Този извънредно вариращ вид произхожда от района, простиращ се от Сиера Чика де Кордоба до Сиера Сан Луис. Рауш описва общо 10 различни разновидности на този вид, които се различават по отделни детайли. Показаният тук вариетет е намерен в Сиера Гранде де Кордоба. Той достига около 10 см в диаметър. В началните летни месеци цъфти с лимоно-вожълти цветове с дължина 7-9 см и по-тъмни отвън. Растенията се нуждаят от го ляма разлика между дневната и нощната, както и между зимната и лятната температура. Понастоящем се ос порва отличаването на рода от Echinopsis.

Echinomastus macdowellii

Видът е разпространен в предимно сухите области на мек сиканските щати Коахуила и Нуево Леон. Той расте обикновено незащитен от слънце то по каменисти, скалисти почви, в падините с ерозира ли скали и по сухи ливади. Сферичното растение с ширина до 10 см е изцяло обвито с тънки, бели трънчета, фуниевидните розовочервени цвет-чета с дължина 3 до 6 см, се показват от гъстата трънли ва обвивка близо до върха. Някои съвременни автори отнасят всички видове от рода към род Thelocactus, а други видове се причисляват към Sclerocactus или Neolloydia. През зимата е необходи мо да бъдат сухи; също трябва да има голяма разлика между дневните и нощните температури.

Mammillaria baumii

Видът се причислява към Dolichothele от различните автори. Той се среща в мексиканския щат Тамаулипас, в обшириня район на Сан Висенте на височина 450 до 1200 м. На местонаходището си видът расте в смес от хумус и минерален субстрат. Ниското, закръглено, тъмнозелено растение има брадавици с дължина 8 до 11 мм, по чиито бели ареоли са разположени повече от 30 финочетинести крайни и 4 до 7 жълтеникави, прави централни бодли. Жълтите цветове с големина 20 до 30 мм цъфтят в началните летни месеци. По-голямата част от видовете - над 250, от рода са леки за култивиране кактуси, ако се спазват някои съвети.

Echinofossulocactus albatus

(лат. echinus = таралеж, лат. fossula = малка вдлъбнатина, бразда). Почти всички видове от рода виреят в Северно и Централно Мексико на височина между 1200 и 1600 метра върху каменисти, песъчливо-глинести почти. Характерни за рода са по-силно или по-слабо изразените ламели, които осигуряват много голяма асимилационна повърхност. По този начин част от епидермата е постоян но засенчена. Този вид се от личава с лъчистобели крайни и кафеникавожълти централ ни бодли. Светложълтите цветове близо до върха се появяват в ранна пролет. Родът об хваща 30 вида, а според някои тълкувания само малко пове че от 10 вида. Всички видове са отлични за начинаещи.

Echinofossulocactus violaciflorus

Този красив вид вирее в Мексико в близост до Агуас Калиентес върху каменисто-чакълести, както и върху тревни площи. Съпроводителна флора са агаве, почвени бромелии, ксерофитни храстала ци и др. Карл Шуман прави опити да въведе изговарящо то се по-лесно родово име Stenocactus, но съгласно меж дународните правила за ботаническата терминология и наименуване остава валидно старото наименование Echi nofossulocactus. Топчестите растения, които на възраст из­растват леко източени, имат повече от 35 ребра с много различна трънливост. Цвето вете, широки около 3,5 см, с къси тръбички имат насите но пурпурновиолетови средни ивици на белезникав фон.

Echinocereus viridiflorus

(лат. viridiflorus = зеленоцветен)
Променливият вид е разпрос транен на територията на САЩ (Колорадо, Южна Дакота, Уайоминг, Тексас, Ню Мексико, Канзас, Оклахома). Той расте предимно върху камениста почва, по чакълести равнини, по наносни площи в тревата и покрай горите на височина между 1400 и 2900 метра. Кактусът е с 13 до 15 ребра, широк 2-4 см, рядко достига повече от 5 см височина. Отстрани се появяват жълтозелени цветове с кафеникава ивица по средата на външните лист. Видът обича много свеж въздух и голяма разлика между дневната и нощната температура, както и между лятото и зимата.

Echninofossulocactus phyllacantlras

Извънредно интересният вид се среща преди всичко в Централно Мексико и в мексиканския щат Идалго. Както при почти всички видове от рода точното определяне е затруднено от невероятния вариабилитет и абсолютно размитите преходи между видовете. Освен това бодлите на растенията в нашите колекции обикно вено се различават значител но от тези в родината им, където достигат 6-8 см дължина. Растенията имат повече от 30 ребра. Жълтеникавите цвето ве с дължина 1,5 до 2 см се по явяват рано напролет, ако са били изложени на слънце през зимата. Предстои родът да бъде обработен наново.

Echinocereus baileyi

Този вид, който у нас е почти напълно зимеустойчив, про изхожда от планините Вихита в Оклахома. Върху каменисти и песъчливи, тоест предимно минерални почви по планинските склонове, покрай сипеи и в тревистите части на височина между 1000 и 2000 метра се срещат прекрас ни групи от този богат на вариетета вид. У нас тези кактуси достигат височина 10-12 метра. При култура на открито и на силно слънчево място цветовете с големина 6-7 см се появяват в началото на лятото. Аз култивирам от годи ни този и други видове Echinocereus в полите на Шварцвалд на височина 500 м. Кактусите растат на слънчев южен склон в силно минерален субстрат без защита от дъжд.

Echinocactus grusonii

гр. echinos = таралеж
В родината си, мексикански те щати Сан Луис Потоси и Идалго, този кактус е под закрилата на закона за защита на природата. Народното му на именование е „тронът на мащехата". Там той вирее в сухи ливади и храсталаци върху каменисто-минерален субстрат. На възраст този гигантски кактус достига около 1,30 м височина и до 1 м диаметър. Младите растения са осеяни с брадавици, ребрата се развиват за няколко години. Силните, жълти, дълги до 4 см бодли са пръснати по ареолите на около 30 ребра. Изисква топло и много слънчево място през цялата година. През зимата температурата не трябва да бъде под 8° С. Родът обхваща 10 вида, но Е. gmsonii е единственият, който се отглежда лесно.

Coryphantha bernalensis

Едно от най-големите местонаходища се намира на север от Бернал (откъдето идва и името му) в мексиканския щат Керетаро. Растителност та там е бедна поради предим но каменистата почва. С. bernalensis достига височина 10 до 12 см и ширина 8 до 9

см. С течение на годините се образуват групи от множест во растения. В края на лято то се появяват сравнително дребните, светложълти цвето ве с по-тъмни централни иви ци отвън. През цялата година се нуждае от слънчево място с голяма разлика между дневната и нощната темпера тура, както и между лятото и зимата. Родът обхваща пове че от 80 описани видове, кои то се отглеждат лесно.

Matucana krahnii

Родът е наречен на името на перуанския град Матукана в близост до местонаходището му. Видът се среща източно от Балсас в перуанската област на Амазонка, където има много разновидности. Намира се в пукнатини и вдлъбнатини на стръмни скални стени на височина между 2000 и 3000 метра. Ниските, топчести, тъмнозелени кактуси достигат диаметър 5 до 6 см. Кафявите бодли посивяват впоследствие. На различните местонаходища цъфти с под гънати цветове през пролетта или в края на лятото. Съответно на произхода си видът изисква зимуване на хладно и слънчево място с голяма разлика между дневните и нощните, както и между зимните и летните температури.

Copiapoa tenuissima

Родината на този вид с дребни цветове са крайбрежните зони в провинцията Антофагаста в Северно Чили. Забележителен е почти черният му епидермис. Кактусите се предпазват от горещия пустинен климат по каменистите скални тераси с восъчен слой или цветни пигменти. Този вид има реповидни корени, с чиито запаси може да издържа на продължителна суша. Жълтите цветове с форма на широка фуния се появяват близо до върха през последните летни месеци. Всичките 40 известни вида от рода се култивират трудно. Те изискват сухо, хладно, но не мразовито място през зимата и минерален субстрат. Поливат се малко.

Buiningia brevicylindriea

Холандският изследовател на кактуси А. ф. Буининг открива вида в Бразилия през 1966 г., във федералния щат Минас Жераис, северно от Рио Жекинтинхонха, в ерозиралиска ли с изпълнени с хумус падини наред с почвени орхидеи и бромелии. Растението със скъсен цилиндър (лат. brevicy lindriea) достига 30 см височина. Почти възрастните екземпляри образуват встрани цефалиум с бял мъх и жълти бодилчета. Само на много слънчево и целогодишно топло място през лятото разцъф ват жълтеникави цветове с големина 15 мм. Интересно то в морфологично отноше ние растение е подходящо за опитни колекционери, които разполагат с необходимите условия.

Notocactus buiningii

Наречен на името на холандеца А. ф. X. Буининг. Произхожда от граничния район между Бразилия и Уругвай, югозападно от Ливраменто в областта Ривера в Уругвай. Напоследък са открити и други находища в Уругвай. Видът расте върху камениста, скал на почва в изпълнени с хумус вдлъбнатини, в леката сянка на храсти и тревисти растения. Светло сиво-зеленото растение със сплесната топчеста форма има около 16 ребра, разположени върху гърбици. По белите мъхести ареоли има 4 до 8 жълтени кави до кафяви бодли. Цъфти през лятото близо до върха с жълти цветове, широки 7 до 8 см. Родът обхваща пове че от 100 вида. Кактусите са лесни за отглеждане.

Echinocereus schmollii / Wilcoxia schmollii

Този вид има мека месеста част и удебелен реповиден корен. Областта на разпространението му се намира в мексиканския щат Керетаро при Ла Мисион. За издръжливост растението се култивира от колекционерите у нас чрез присаждане. Така то става до 15 мм широко, докато в родината си достига диаметър само 6 до 8 мм. Видът се отличава с много тъмен епидермис, плоските ребра, 9-10 на брой, са пръснати в малки гърбици. Не много бодливите, белезника­ви или по-тъмни бодли имат вид на коса. Подходящ само за много опитни колекционери. Време на цъфтеж - летните месеци.

Echinopsis chamaecereus

Chamaecereus silvestriiгр. chamae = миниатюрен, нисък

Монотипният вид е открит в аржентинските провинции Салта и Тукуман. Там той расте в тревисти планински области. Растението с меки издънки образува атрактивни групи. Светлозелените издънки достигат ширина само 1 до 1,5 см и дължина 10 до 15 см. Идеално растение за отглеждане на открито през лятото. При сурови условия и напъл но сух субстрат растенията издържат на студ до -8° С. Важно е да има голяма разлика между дневните и нощните, както и между летните и зимни температури. В не-отопляемата, слънчева ранна леха на автора по-старите групи цъфтят всяка година с по вече от 100 цвята. Препоръчително е за начинаещи.

Echinofossulocactus vaupelianus

Този широко разпространен в Централно Мексико вид е също много вариабилен; на възраст той образува красиви групи. Растението е с 30 до 40 пластинковидни, вълнисти ребра. Те имат бели мъхести ареоли с прави или леко извити, изшилени, силно бодливи бодли, които изцяло обвиват растителното тяло. Кре мавите цветове са с по-тъм ни ивици по външните ръбове на цветните листчета. Всички видове Echinofossulo cactus се отглеждат почти без проблемно, ако им се осигури силно слънце и много свеж въздух през цялата година, а от края на април до средата на септември - постоян на лека влажност. Зимуват сухи на хладно място.

Coryphantha greenwoodii

(гр. koryphe = връх, теме; гр. anthe = цвят)
Видът се среща в мексиканския щат Вера Крус в долина та на Акапулко и в околностите, в пещери на височина между 1000 и 1700 метра. Ста­билният тъмнозелен кактус има здрави светлокафяви бодли, които са малко по-слаби при младите екземпляри. Видът силно напомня С. andreae, който вирее в същия район. Популациите частично се преплитат, при което е възможно да се образуват хибриди. Върховете им са леко за облени. Родът се разпознава по набраздените отгоре брадавици при цъфналите растения. Цветовете се появяват в късното лято в основата на браздите в аксилите. Поникналите от семена растения цъфтят на третата година.

Astrophytum myriostigma

Прочутата „владишка корона" спада към най-обичаните видове. Родината на този абсолютно гладък кактус са планините на Централно до Северно Мексико. Той расте върху предимно минерални почви от низините нагоре до над 2000 метра. Типичният А. myriostigma с 5 ребра (по-рядко с 3 до 4 или 6 до 8) е обсипан с многобройни дребни бели пухчета. Жълтите цвето­ве с копринен блясък и ширина до 6 см се отварят през летните месеци, когато са из ложени на силно слънце. Добре гледаните екзеямпляри за почват да цъфтят, когато достигнат диаметър 3 см. За десетки години старите расте ния израстват на височина до 40-60 см. Препоръчват се и за начинаещи.

Cleistocactus strausii

Впечатляващият кактус расте в непроходимите райони на Северна Аржентина, по боливийската граница, на височи на до 1800 м в тъмни вулканични скали. Той спада към най-красивите стълбовидни кактуси. Израсналите колони с бели четинки достигат 7 до 10 см на ширина и 2 до 2,50 м височина. В продължение на години те може да образуват атрактивни групи. Особено красив е Cleistocactus strausii, когато в началото на лятото между че тинестите бодли се появят ви неночервените цветове. Старите екземпляри цъфтят всеки сезон със стотици цветове. Този кактус изглежда прекрасно, засаден в качета или свободно в оранжерия. Важно е да се проветрява често. Подходящ за начинаещи.