Основни предпоставки за Кактуси в градина

Култивирането на зимеустойчиви кактуси може да бъде успешно само ако се вземат някои предварителни мерки. Преди всичко кактусовата градина трябва да се подреди на силно слънчево място. Най-подходящ за това е южен склон, без никаква сянка, с много пропусклив, минерален и каменист субстрат, тъй като " Алпинеум " може да се подреди и на подпорна стена, зад която е насипана пръст. Не трябва да се допуска задържане на вода! През лятото между растения та може да се засадят и други, по-чувствителни към студ кактуси.

Дори и най-устойчивите кактуси не издържат продължително време на задържала се вода. При продължителни дъждовни периоди може да се направи навес, който пропуска светлина отгоре и свеж въздух отстрани. При добър дренаж обаче такъв навес не е необходим. Зимеустойчиви кактуси се култивират без проблеми също в корита и качета, ако се осигури съответен дренаж и много пропус­клив субстрат.

Зимеустойчивите кактуси и другите сукуленти не трябва да се изнежват с прекалено торене, те трябва да се поли ват по възможност по-слабо. Само по време на продължителни периоди на суша се поливат по-дребните растения с не напълно изградена коренова система. Същото, се отнася и за резниците. Авторът не полива и не наторява своите зимеустойчиви кактуси. Та нали в природата никой не обикаля около тези растения с лейка, за да ги по лива.

Видове конструкции за ранна леха

Сръчните любители на кактуси могат лесно да си направят ранна леха съобразно собствените си потребности и представи. За по-малки сбирки в магазините се предлагат различни сандъчета, които се разполагат и поддържат лесно, тъй като са направени обикновено от неръждаеми материали. Те трябва да имат изолиращо остъкляване, или двойни стени.

Кактуси в ранна леха

Точно погледнато, понятието „ранна леха" е погрешно, тъй като това всъщност е малка оранжерия, която обединява в себе си редица предимства на „по-голямата си сестра". Необходимо е да се прави раз лика между култивиране в ранна леха в ограничен пери од от време - от началото на април до средата на октомври, и сандъче, в което, вместо в оранжерия, е възможно целогодишно да се отглеждат кактуси. Вторият целогодишен вариант изисква значително по-солидна ранна леха, която е не само по-добре изолирана, но има стабилна ос нова. Освен това тя може да се предпази от силен студ с помощта на електрически кабел, отоплителен радиатор или вентилатор за топъл въздух с термостат.

Предимствата на „суровото" култивиране на кактусите

С изключение на много чувствителните кактуси, които ще разгледаме по-нататък, много родове може да се култивират „сурово". Особено подходяща за тази цел е ранната леха. За доброто състояние на кактуси те са необходими следните условия: оптимално слънчево нагряване, вятър, летни дъжове, роса и преди всичко голяма разлика между дневната и нощната, както и между лятната и зимната температура. Освен това кактусите не трябва да остават дни наред в пълни с вода чинийки, необходим е добър дренаж от дребни парченца пемза, лава, гранит или глинест гранулат.

Грижи за кактусите през Януари и Февруари

В зависимост от мястото при някои зимеустойчиви кактуси появата на първите колебли ви пъпки вещае близкия край на периода на покой. Дните отново се удължават, слънцето постепенно се засилва. Повечето кактуси се поддържат все още сухи на своето хладно и по възможност слънчево място. Разбира се, не се наторяват! Епифитните кактуси (като Rhipsalis, Schulmbergera и т.н.) стоят на малко по топло, получават редовно вода и много малко тор, в никакъв случай не трябва да бъдат мокри!

Ако имате възможност, в мрачни дни може да им оси гурявате допълнителна светлина със специални лампи. За да се калят растенията, е важ но винаги да имат свеж въздух. Животинските и гъбичните паразити често отбягват правилно култивираните кактуси. Пониците нямат период на покой през първата си го дина; те трябва да израстват постепенно на топло и много светло място при много умерена влага.

Все пак, въпреки всички пред пазни мерки, е възможно именно през тези седмици поради сухия въздух експлозив но да се размножат промъкналите се или незабелязани власести щитоносни въшки, щитоносни въшки или акари. Ето защо правилото е: Внимавайте!

Mammillaria erythrosperma

(гр. erythrospermus = с червени семена) Видът е открит в мексиканския щат Сан Луис Потоси при Сан Франсиско в Сиера Алварес на височина около 2000 метра в предимно камениста местност и по обрасли с редки дъбови гори склонове. Главите на тъмнозеления вид, който пуска много издънки, достигат диаметър 4 до 6 см. Ареолите се състоят от 15 до 30 тънки, бели крайни и 1 до 3 червено-кафяви централни бодли, най-долният от които е с кукички. В периода от април до юли по старите групи се появяват множество карминени цветове с дължина 1,5 см. Това е много благодарно растение, ако не се полива обилно!

Notocactus scopa

(лат. scopa = метла) Вариабилният вид се среща предимно в Южна Бразилия. Той расте в каменисто-скалисти почви по бреговете на Ла Плата. Други местонаходища има в Северен Уругвай и в пограничния бразилски щат Рио Гранде до Сол. Ня кои изходни форми пускат издънки в основата, а други растат солитерно. Обикнове но растенията имат форма на колона с диаметър от 6 до 10 см и височина до 50 см. Те имат 24 до 35 слабо гърбести и леко спираловидно завити ребра. По ареолите са разположени 30 до 40 бели крайни и 3 до 4 кафяви централни бодли. През летните месеци близо до върха се появяват сернистожълти цветове с форма на къса фуния и ширина 45 мм.

Notocactus leninghausii

Видът произхожда от Южна Бразилия, в щата Рио Гранде до Сол. В миналото видът се числял към рода Eriocactus. Днес всички видове Eriocactus се класифицират към Notocac tus. Този вид, който расте стъбловидно и пуска издънки, на местонаходището си дости га височина над 1 м при диаметър 8-10 см. На възраст, при определена дължина, той може да расте легнал с тенденция към изправяне. Расте нията имат повече от 20 ребра и меденожълти, четинко-видни бодли. Върхът обикновено е наклонен спрямо над­лъжната ос на тялото, насочен към по-силна светлина. Жълтите цветове с ширина до 6 см се появяват през лятото близо до върха. Подходящо растение за начинаещи.

Mammillaria marksiana

Този красив вид расте в запад ната част на Сиера Мадре в мексиканския щат Синалоа на височина 1400 м. Местона-ходището при Парида е една стръмна южна скала от изветрей гранит, намираща се в дъ бова гора. Там видът населя ва пукнатини, запълнени със смес от хумус и гранит. Светлозеленият кактус с форма на широка сфера рядко пуска издънки и достига височина 4,5 см и диаметър до 11 см. По ареолите са разположени 8 до 10 жълти крайни бодли и един централен. При нараня ване растението отделя бял млечкав сок. Дългите около 2 см и също толкова широки, светложълти цветове се появяват през пролетта във венец около върха.

Отглеждане на Турбиникактусите

Слънчево място, по възможност на открито през лятото. През най-жарките летни месеци се нуждаят от известно засенчване. Температура. През зимата растенията се съхраняват при температура 6-10 градуса. Поливане. От пролетта до есента се поливат веднъж на две-три седмици. Задържането на влага в почвата води до загниване на подземния задебелен корен. През зимата изобщо не се полива. ПресаЖдане. Растенията се пресаждат при необходимост, обикновено веднъж на няколко години, в подходящ по размер дълбок и тесен съд, в който да се чувства добре вретеновидният корен и с добър дренаж. Почвата трябва да бъде песъклива, пропусклива. Състои се от градинска почва, пясък и широколистна листовка в съотношение 1:2:1/2.
Размножаване. Турбиникактусите се размножават основно със семена.

Obregonia denegrii

Монотипен род, рядък и труден. Видът се среща в мексиканския щат Тамаулипас при Сан Висенте и Куидад Викто рия в каменисти почви и по стръмни скални стени, обикновено в полусянка. Плоски те, сиво-зелени до тъмнозеле ни тела, които рядко пускат издънки, достигат 20 см в диаметър. По дебелата коренова грудка са разположени като розетка в наклонени редове триъгълни брадавици с дължина до 1,5 см. По върха на ареолите са разположени 2 до 5 извити, тънки, сиво-кафяви бодли, които се чупят лесно. От ареолите на младите брадавици при много топло място през лятото цъфтят бели до нежнорозови, фуние-видни цветове с ширина око ло 3 см. Подходящ е само за опитни колекционери с оранжерия.

Mammillaria microcarpa

Видът е широко разпростра нен в Чихуахуа, Сонора, Ари-дона до Тексас и Калифорния, поради което има мно го разновидности на форма та на тялото и бодлите. Тя лото, което отначало е топ-често, може да се удължи леко с възрастта, когато достига 15 см височина при диаметър 4-7 см. По-старите екземпляри пускат доста из дънки. По ареолите са раз положени 18-20 бели и един кафяв централен бодил с кукички. В късните летни ме сеци близо до върха се появяват широки фуниевидни карминеночервени цветове, които достигат 30-45 мм диметър. Цветните листчета имат по-тънка жилка в сре дата. За този вид е необходимо много слънчево място в оранжерия.

Отглеждане на Еуфорбия обеса

Светлина: Еуфорбия обеса изисква обилна светлина и през лятото най-добре е да се изнесе на открито, като постепенно и внимателно се адаптира към количеството и силата на слънчевите лъчи. Температура. През зимата температурата не трябва да пада под 15 градуса. Поливане. През лятото се полива веднъж на две седмици, през зимата веднъж месечно при подходяща температура.
Присаждане: Растенията се пресаждат само при необходимост. Използва се рохкава и пропусклива почвена смес, състояща се от градинска почва и пясък в съотношение 1:1/2. При засаждането тялото на растението трябва да стои над субстрата, чийто горен слой да се състои само от едрозърнест пясък.
Размножаване. Със семена.

Турбиникактус

Турбиникактусите са дребни растения, с леко удължено или припле-снато меко стъбло, до 5-6 см в диаметър и 1 до 5 см високо. Под земята те формират дебел вретеновиден корен, в който натрупват хранителни вещества. Този корен изпълнява и друга функция. Съкращавайки се, той придърпва растението в пукнатините, оставяйки една незначителна част на повърхността. По този начин кактусът се защитава от палещите слънчеви лъчи. А при подземния Т. subterraneus под земята се образува солиден клубен, от който при дъжд израства тънко стъбло, което постепенно задебелява на върха. Цветът на стъблата при турбиникактусите варира от сиво-зелен до наситено зелен и кафеникав, в зависимост от количеството светлина. Ребрата варират в зависимост от вида и в по-млада възраст на върха са овласинени.

Родът се отличава с почти изцяло липса на бодли, особено в зряла възраст, с изключение на някои видове като Т. valdesianus, Т. pseudopectinatus и др. Там, където ги има, me са тънки и чупливи и с възрастта опадат, рядко са здрави и остри. За сметка на това турбиникактусите сравнително лесно цъфтят в домашни условия. Окраската на цвета може да бъде бяла, розова, кремава или „на райета", т.нар. „пижамна окраска". Цветовете не са големи, от 2 до 3 см, но това се компенсира от обилен и продължителен цъфтеж. Плодовете са в убити кафеникави тонове за разлика от други дребни кактуси, които с яркочервените си плодове привличат различни насекоми и други животни, които се хранят с тях и разпространяват семената. При турбиникактусите семената се разпространяват главно от вятъра и дъждовете, което води до ограничаване на ареала им.

За турбиникактусите е характерно изключително бавното нарастване на стъблото и разликите във външния облик на растенията, които настъпват с възрастта. Цъфтят и плодоносят след втората-третата си година. Растенията са сравнително трудни за отглеждане. Много често се отглеждат под формата на присадки, заидото по този начин нарастват по-бързо и са по-едроразмерни. Най-добре се развиват върху подложки от хилоцереус или перескиопсис.

Sulcorebutia verticillacantha

Тази разновидност се характеризира със светлозелен епидермис и белезникави бодли. Местонаходището се намира на височина 3400 м до Сукре, Тарабуко, в боливийската област Чукисака. Дребните тела върху реповидни корени достигат височина 2 см и шири на 2,5 см. Спираловидно раз положените 17 ребра са раз делени на ясно очертани гърбици, по които са разпръсна ти 8 до 12 прилепнали, малко извити крайни бодли без централен шип. Странично на тялото излизат дългите 3 см и широки 4 см златистожълти цветове. Друга форма на тази разновидност цъфти с чисто жълти цветове.