Echinocereus viridiflorus

(лат. viridiflorus = зеленоцветен)
Променливият вид е разпрос транен на територията на САЩ (Колорадо, Южна Дакота, Уайоминг, Тексас, Ню Мексико, Канзас, Оклахома). Той расте предимно върху камениста почва, по чакълести равнини, по наносни площи в тревата и покрай горите на височина между 1400 и 2900 метра. Кактусът е с 13 до 15 ребра, широк 2-4 см, рядко достига повече от 5 см височина. Отстрани се появяват жълтозелени цветове с кафеникава ивица по средата на външните лист. Видът обича много свеж въздух и голяма разлика между дневната и нощната температура, както и между лятото и зимата.

Echninofossulocactus phyllacantlras

Извънредно интересният вид се среща преди всичко в Централно Мексико и в мексиканския щат Идалго. Както при почти всички видове от рода точното определяне е затруднено от невероятния вариабилитет и абсолютно размитите преходи между видовете. Освен това бодлите на растенията в нашите колекции обикно вено се различават значител но от тези в родината им, където достигат 6-8 см дължина. Растенията имат повече от 30 ребра. Жълтеникавите цвето ве с дължина 1,5 до 2 см се по явяват рано напролет, ако са били изложени на слънце през зимата. Предстои родът да бъде обработен наново.

Echinocereus baileyi

Този вид, който у нас е почти напълно зимеустойчив, про изхожда от планините Вихита в Оклахома. Върху каменисти и песъчливи, тоест предимно минерални почви по планинските склонове, покрай сипеи и в тревистите части на височина между 1000 и 2000 метра се срещат прекрас ни групи от този богат на вариетета вид. У нас тези кактуси достигат височина 10-12 метра. При култура на открито и на силно слънчево място цветовете с големина 6-7 см се появяват в началото на лятото. Аз култивирам от годи ни този и други видове Echinocereus в полите на Шварцвалд на височина 500 м. Кактусите растат на слънчев южен склон в силно минерален субстрат без защита от дъжд.

Echinocactus grusonii

гр. echinos = таралеж
В родината си, мексикански те щати Сан Луис Потоси и Идалго, този кактус е под закрилата на закона за защита на природата. Народното му на именование е „тронът на мащехата". Там той вирее в сухи ливади и храсталаци върху каменисто-минерален субстрат. На възраст този гигантски кактус достига около 1,30 м височина и до 1 м диаметър. Младите растения са осеяни с брадавици, ребрата се развиват за няколко години. Силните, жълти, дълги до 4 см бодли са пръснати по ареолите на около 30 ребра. Изисква топло и много слънчево място през цялата година. През зимата температурата не трябва да бъде под 8° С. Родът обхваща 10 вида, но Е. gmsonii е единственият, който се отглежда лесно.

Coryphantha bernalensis

Едно от най-големите местонаходища се намира на север от Бернал (откъдето идва и името му) в мексиканския щат Керетаро. Растителност та там е бедна поради предим но каменистата почва. С. bernalensis достига височина 10 до 12 см и ширина 8 до 9

см. С течение на годините се образуват групи от множест во растения. В края на лято то се появяват сравнително дребните, светложълти цвето ве с по-тъмни централни иви ци отвън. През цялата година се нуждае от слънчево място с голяма разлика между дневната и нощната темпера тура, както и между лятото и зимата. Родът обхваща пове че от 80 описани видове, кои то се отглеждат лесно.

Matucana krahnii

Родът е наречен на името на перуанския град Матукана в близост до местонаходището му. Видът се среща източно от Балсас в перуанската област на Амазонка, където има много разновидности. Намира се в пукнатини и вдлъбнатини на стръмни скални стени на височина между 2000 и 3000 метра. Ниските, топчести, тъмнозелени кактуси достигат диаметър 5 до 6 см. Кафявите бодли посивяват впоследствие. На различните местонаходища цъфти с под гънати цветове през пролетта или в края на лятото. Съответно на произхода си видът изисква зимуване на хладно и слънчево място с голяма разлика между дневните и нощните, както и между зимните и летните температури.

Copiapoa tenuissima

Родината на този вид с дребни цветове са крайбрежните зони в провинцията Антофагаста в Северно Чили. Забележителен е почти черният му епидермис. Кактусите се предпазват от горещия пустинен климат по каменистите скални тераси с восъчен слой или цветни пигменти. Този вид има реповидни корени, с чиито запаси може да издържа на продължителна суша. Жълтите цветове с форма на широка фуния се появяват близо до върха през последните летни месеци. Всичките 40 известни вида от рода се култивират трудно. Те изискват сухо, хладно, но не мразовито място през зимата и минерален субстрат. Поливат се малко.

Buiningia brevicylindriea

Холандският изследовател на кактуси А. ф. Буининг открива вида в Бразилия през 1966 г., във федералния щат Минас Жераис, северно от Рио Жекинтинхонха, в ерозиралиска ли с изпълнени с хумус падини наред с почвени орхидеи и бромелии. Растението със скъсен цилиндър (лат. brevicy lindriea) достига 30 см височина. Почти възрастните екземпляри образуват встрани цефалиум с бял мъх и жълти бодилчета. Само на много слънчево и целогодишно топло място през лятото разцъф ват жълтеникави цветове с големина 15 мм. Интересно то в морфологично отноше ние растение е подходящо за опитни колекционери, които разполагат с необходимите условия.

Notocactus buiningii

Наречен на името на холандеца А. ф. X. Буининг. Произхожда от граничния район между Бразилия и Уругвай, югозападно от Ливраменто в областта Ривера в Уругвай. Напоследък са открити и други находища в Уругвай. Видът расте върху камениста, скал на почва в изпълнени с хумус вдлъбнатини, в леката сянка на храсти и тревисти растения. Светло сиво-зеленото растение със сплесната топчеста форма има около 16 ребра, разположени върху гърбици. По белите мъхести ареоли има 4 до 8 жълтени кави до кафяви бодли. Цъфти през лятото близо до върха с жълти цветове, широки 7 до 8 см. Родът обхваща пове че от 100 вида. Кактусите са лесни за отглеждане.

Echinocereus schmollii / Wilcoxia schmollii

Този вид има мека месеста част и удебелен реповиден корен. Областта на разпространението му се намира в мексиканския щат Керетаро при Ла Мисион. За издръжливост растението се култивира от колекционерите у нас чрез присаждане. Така то става до 15 мм широко, докато в родината си достига диаметър само 6 до 8 мм. Видът се отличава с много тъмен епидермис, плоските ребра, 9-10 на брой, са пръснати в малки гърбици. Не много бодливите, белезника­ви или по-тъмни бодли имат вид на коса. Подходящ само за много опитни колекционери. Време на цъфтеж - летните месеци.

Echinopsis chamaecereus

Chamaecereus silvestriiгр. chamae = миниатюрен, нисък

Монотипният вид е открит в аржентинските провинции Салта и Тукуман. Там той расте в тревисти планински области. Растението с меки издънки образува атрактивни групи. Светлозелените издънки достигат ширина само 1 до 1,5 см и дължина 10 до 15 см. Идеално растение за отглеждане на открито през лятото. При сурови условия и напъл но сух субстрат растенията издържат на студ до -8° С. Важно е да има голяма разлика между дневните и нощните, както и между летните и зимни температури. В не-отопляемата, слънчева ранна леха на автора по-старите групи цъфтят всяка година с по вече от 100 цвята. Препоръчително е за начинаещи.

Echinofossulocactus vaupelianus

Този широко разпространен в Централно Мексико вид е също много вариабилен; на възраст той образува красиви групи. Растението е с 30 до 40 пластинковидни, вълнисти ребра. Те имат бели мъхести ареоли с прави или леко извити, изшилени, силно бодливи бодли, които изцяло обвиват растителното тяло. Кре мавите цветове са с по-тъм ни ивици по външните ръбове на цветните листчета. Всички видове Echinofossulo cactus се отглеждат почти без проблемно, ако им се осигури силно слънце и много свеж въздух през цялата година, а от края на април до средата на септември - постоян на лека влажност. Зимуват сухи на хладно място.

Coryphantha greenwoodii

(гр. koryphe = връх, теме; гр. anthe = цвят)
Видът се среща в мексиканския щат Вера Крус в долина та на Акапулко и в околностите, в пещери на височина между 1000 и 1700 метра. Ста­билният тъмнозелен кактус има здрави светлокафяви бодли, които са малко по-слаби при младите екземпляри. Видът силно напомня С. andreae, който вирее в същия район. Популациите частично се преплитат, при което е възможно да се образуват хибриди. Върховете им са леко за облени. Родът се разпознава по набраздените отгоре брадавици при цъфналите растения. Цветовете се появяват в късното лято в основата на браздите в аксилите. Поникналите от семена растения цъфтят на третата година.

Astrophytum myriostigma

Прочутата „владишка корона" спада към най-обичаните видове. Родината на този абсолютно гладък кактус са планините на Централно до Северно Мексико. Той расте върху предимно минерални почви от низините нагоре до над 2000 метра. Типичният А. myriostigma с 5 ребра (по-рядко с 3 до 4 или 6 до 8) е обсипан с многобройни дребни бели пухчета. Жълтите цвето­ве с копринен блясък и ширина до 6 см се отварят през летните месеци, когато са из ложени на силно слънце. Добре гледаните екзеямпляри за почват да цъфтят, когато достигнат диаметър 3 см. За десетки години старите расте ния израстват на височина до 40-60 см. Препоръчват се и за начинаещи.

Cleistocactus strausii

Впечатляващият кактус расте в непроходимите райони на Северна Аржентина, по боливийската граница, на височи на до 1800 м в тъмни вулканични скали. Той спада към най-красивите стълбовидни кактуси. Израсналите колони с бели четинки достигат 7 до 10 см на ширина и 2 до 2,50 м височина. В продължение на години те може да образуват атрактивни групи. Особено красив е Cleistocactus strausii, когато в началото на лятото между че тинестите бодли се появят ви неночервените цветове. Старите екземпляри цъфтят всеки сезон със стотици цветове. Този кактус изглежда прекрасно, засаден в качета или свободно в оранжерия. Важно е да се проветрява често. Подходящ за начинаещи.