Видове кактуси

Ранна леха: със или без отопление?

2011-01-12T17:09:00.001+02:00

Отопление не е необходимо, ако имате възможност късно наесен да прибирате кактуси те си у дома или да ги оставите да зимуват на място, къде то няма да замръзнат. Но по добнона оранжерията, ранна та леха също трябва да бъде добре проветрена, тъй като относително ограниченият обем на въздуха в помещението се затопля бързо при затворени прозорци и може да из гори растенията. При много слънчево време през лятото и затворени прозорци на ранна та леха е възможно темпера турата да достигне или дори да надвиши 60° С. Много кактуси и други сукулентни расте ния не устояват на тази температура, най-малкото търпят силни увреждания. Ето защо настоятелно съветвам ранни те лехи да се направят с автоматично повдигащи се прозорци, а още по-добре е капаците да се свалят напълно, ако времето позволява.

Gymnocalicium multiflorum

2010-06-28T15:22:00.001+03:00

Този солиден, извънредно красив кактус се среша в провинция Кордоба в хълмисти местности между треви и камъни. Широко закръгленото, зелено растение достига височина над 9 см и диаметър до 12 см. Върху из дутите гърбичести ребра, 10 до 15 на брой, има на всяка ареола по 7 до 10 жълтеникави и много здрави крайни бод ли без централен шип. Това е общо взето много търсен вид с едри цветове, който цъфти богато.В средата на лятото кактусите леко се засенчват.

Грижи за кактусите Май и Юни

2010-05-07T07:04:00.002+03:00

Мекото време с много слънчеви дни подтиква към пър вия богат цъфтеж при mammillaria, Notocactus, Rebutia, lobivia и други. Кактусите, които след майските студове се изнасят навън на слънце, в първите дни трябва да се прикриват от слънцето, ако не се случи точно тези дни да са мрачни. Получените поради невнимание увреждания от прегаряне отминават само в много редки случаи. Изнася нето навън на епифитно растящите кактуси, които по на чало обичат полусянка, трябва добре да се обмисли. Не пременно трябва да се съобразявате с движението на слънцето. Ако е необходимо, можете да пресаждате, колко то си искате. Току що пресадените растения не се поли ват няколко дни, за да може да заздравеят евентуалните наранявания по време на пресаждането.

Кактусите трябва да се пръскат обилно и да се поливат добре, но след поливането субстратът трябва отново да изсъхва. Задържането на вода е извънредно опасно през все ки сезон и често води до загуба на растението. Правилото за първите дози наторяване е: по-добре по-малко тор! Общо взето периодът май - юни е добър за засаждане и за раз множаване с резници. Освен това късната пролет е подходящо време за пикиране.

Грижа за кактусите през Март и април

2010-04-05T23:47:00.001+03:00

Радваме се на първите раноцъфтящи кактуси (Echinofos-sulocactiis, Mammillaria и др.). Под все по-засилващото се слънце по върховете се пода ват нови издънки. Може да се предприемат първи действия
по пресаждането. В много слънчеви дни, в зависимост от мястото, е необходимо по-чувствителните видове да се покриват временно с парче вестник, за да се предпазят от прегаряне. След продължителния мрачен сезон много кактуси трябва да привикват бавно към слънцето. Добре действува обилното проветряване на кактусите. Но внимавайте, меките, слънчеви и ясни дни подвеждат към лекомислие, тъй като някоя изненадваща студена нощ може да причини значителни увреждания. В топли дни растенията се пръскат обилно с мека хладка вода. В зависимост от мястото в края на март или началото на април, когато цветни те пъпки станат ясно забележими, внимателно се подават първите дози вода. Ако разполагате с отопляеми съдове за разсад, може да засаждате. Пониците се оставят на топло и не трябва да изсъхват. Трябва да се внимава особено за животински паразити!

Echinopsis - хибриди

2010-03-13T15:39:00.000+02:00

Ботаническите видове не се срещат често в колекциите, но пък има все повече Echinopsis-хибриди. Такива про дукти на развъждане отнача ло възниквали по-скоро слу чайно. Днес се отглеждат съз нателно с цел да се постигне специална окраска на цвето вете. За кръстосване често се използуват видовете на Lobivia. Обикновено намерението е да се постигнат хибриди със силна бодливост и прекрасни цветове, които вече се срещат в почти всички нюанси - ру-биненочервен, светлочервен, оранжев, розовооранжев, ви олетов, розов, жълт, лилав и други. Като представители на прекрасните цветове на цвет ните хибриди Echinopsi тези две 3-годишни растения по казват тяхното великолепие.

Видове кактуси - Opuntia leucotricha

2010-03-04T16:42:00.001+02:00

leucotrichus = белоблакнест
Видът е разпространен по без водните високи плата на Мексико на височина 1400 до 2000 м? предимно в щатите Сан Луис Потоси, Закатекас, Дуранго и Идалго. Издънките достигат 25 см дължина и 15 см ширина. В оранжерия растението лесно достига височина 3 м. Отначало по ареолите има 8 до 12 бели бодилчета, които с възрастта се развиват в четинки с дължина 15 см. Те придават интересен "остаряващ" вид на вдървененото стъбло и здравите клони. Жълтите цветове с ширина 6 до 8 см цъфтят през лятото на силно слънчево място. Едрите екземпляри цъфтят с повече от хиляда цвята на година.

Mammillaria bocasana

2010-03-02T16:41:00.001+02:00

Този извънредно обичан вид расте в Мексико в щата Сан Луис Потоси, в Сиера де Бо-кас, на височина между 2000 и 3000 метра. Среща се в скални пукнатини или между камъни със северно изложение, под храсти, в хумусен гранитен чакъл. Видът пуска мно го издънки и с годините образува прекрасни групи. Растенията с предимно сплесна та закръглена форма достигат диаметър 6 см. Те имат косместо-мъхести крайни бодли и кафяв централен шип с кукички. Дългите около 16 мм цветове цъфтят при 3 до 4-го-дишните растения. По-старите групи пускат често повече от 100 цвята на сезон, а след това развиват множество плодове.

Основни предпоставки за Кактуси в градина

2010-02-01T11:22:00.000+02:00

Култивирането на зимеустойчиви кактуси може да бъде успешно само ако се вземат някои предварителни мерки. Преди всичко кактусовата градина трябва да се подреди на силно слънчево място. Най-подходящ за това е южен склон, без никаква сянка, с много пропусклив, минерален и каменист субстрат, тъй като " Алпинеум " може да се подреди и на подпорна стена, зад която е насипана пръст. Не трябва да се допуска задържане на вода! През лятото между растения та може да се засадят и други, по-чувствителни към студ кактуси.

Дори и най-устойчивите кактуси не издържат продължително време на задържала се вода. При продължителни дъждовни периоди може да се направи навес, който пропуска светлина отгоре и свеж въздух отстрани. При добър дренаж обаче такъв навес не е необходим. Зимеустойчиви кактуси се култивират без проблеми също в корита и качета, ако се осигури съответен дренаж и много пропусклив субстрат.

Зимеустойчивите кактуси и другите сукуленти не трябва да се изнежват с прекалено торене, те трябва да се поли ват по възможност по-слабо. Само по време на продължителни периоди на суша се поливат по-дребните растения с не напълно изградена коренова система. Същото, се отнася и за резниците. Авторът не полива и не наторява своите зимеустойчиви кактуси. Та нали в природата никой не обикаля около тези растения с лейка, за да ги по лива.

Видове конструкции за ранна леха

2010-01-29T11:21:00.001+02:00

Сръчните любители на кактуси могат лесно да си направят ранна леха съобразно собствените си потребности и представи. За по-малки сбирки в магазините се предлагат различни сандъчета, които се разполагат и поддържат лесно, тъй като са направени обикновено от неръждаеми материали. Те трябва да имат изолиращо остъкляване, или двойни стени.

Кактуси в ранна леха

2010-01-21T17:07:00.000+02:00

Точно погледнато, понятието „ранна леха" е погрешно, тъй като това всъщност е малка оранжерия, която обединява в себе си редица предимства на „по-голямата си сестра". Необходимо е да се прави раз лика между култивиране в ранна леха в ограничен пери од от време - от началото на април до средата на октомври, и сандъче, в което, вместо в оранжерия, е възможно целогодишно да се отглеждат кактуси. Вторият целогодишен вариант изисква значително по-солидна ранна леха, която е не само по-добре изолирана, но има стабилна ос нова. Освен това тя може да се предпази от силен студ с помощта на електрически кабел, отоплителен радиатор или вентилатор за топъл въздух с термостат.

Предимствата на „суровото" култивиране на кактусите

2010-01-18T17:00:00.000+02:00

С изключение на много чувствителните кактуси, които ще разгледаме по-нататък, много родове може да се култивират „сурово". Особено подходяща за тази цел е ранната леха. За доброто състояние на кактуси те са необходими следните условия: оптимално слънчево нагряване, вятър, летни дъжове, роса и преди всичко голяма разлика между дневната и нощната, както и между лятната и зимната температура. Освен това кактусите не трябва да остават дни наред в пълни с вода чинийки, необходим е добър дренаж от дребни парченца пемза, лава, гранит или глинест гранулат.

Грижи за кактусите през Януари и Февруари

2010-01-14T17:11:00.000+02:00

В зависимост от мястото при някои зимеустойчиви кактуси появата на първите колебли ви пъпки вещае близкия край на периода на покой. Дните отново се удължават, слънцето постепенно се засилва. Повечето кактуси се поддържат все още сухи на своето хладно и по възможност слънчево място. Разбира се, не се наторяват! Епифитните кактуси (като Rhipsalis, Schulmbergera и т.н.) стоят на малко по топло, получават редовно вода и много малко тор, в никакъв случай не трябва да бъдат мокри!

Ако имате възможност, в мрачни дни може да им оси гурявате допълнителна светлина със специални лампи. За да се калят растенията, е важ но винаги да имат свеж въздух. Животинските и гъбичните паразити често отбягват правилно култивираните кактуси. Пониците нямат период на покой през първата си го дина; те трябва да израстват постепенно на топло и много светло място при много умерена влага.

Все пак, въпреки всички пред пазни мерки, е възможно именно през тези седмици поради сухия въздух експлозив но да се размножат промъкналите се или незабелязани власести щитоносни въшки, щитоносни въшки или акари. Ето защо правилото е: Внимавайте!

Mammillaria erythrosperma

2010-01-10T15:29:00.000+02:00

(гр. erythrospermus = с червени семена) Видът е открит в мексиканския щат Сан Луис Потоси при Сан Франсиско в Сиера Алварес на височина около 2000 метра в предимно камениста местност и по обрасли с редки дъбови гори склонове. Главите на тъмнозеления вид, който пуска много издънки, достигат диаметър 4 до 6 см. Ареолите се състоят от 15 до 30 тънки, бели крайни и 1 до 3 червено-кафяви централни бодли, най-долният от които е с кукички. В периода от април до юли по старите групи се появяват множество карминени цветове с дължина 1,5 см. Това е много благодарно растение, ако не се полива обилно!

Notocactus scopa

2010-01-07T20:50:00.000+02:00

(лат. scopa = метла) Вариабилният вид се среща предимно в Южна Бразилия. Той расте в каменисто-скалисти почви по бреговете на Ла Плата. Други местонаходища има в Северен Уругвай и в пограничния бразилски щат Рио Гранде до Сол. Ня кои изходни форми пускат издънки в основата, а други растат солитерно. Обикнове но растенията имат форма на колона с диаметър от 6 до 10 см и височина до 50 см. Те имат 24 до 35 слабо гърбести и леко спираловидно завити ребра. По ареолите са разположени 30 до 40 бели крайни и 3 до 4 кафяви централни бодли. През летните месеци близо до върха се появяват сернистожълти цветове с форма на къса фуния и ширина 45 мм.

Notocactus leninghausii

2010-01-04T20:46:00.000+02:00

Видът произхожда от Южна Бразилия, в щата Рио Гранде до Сол. В миналото видът се числял към рода Eriocactus. Днес всички видове Eriocactus се класифицират към Notocac tus. Този вид, който расте стъбловидно и пуска издънки, на местонаходището си дости га височина над 1 м при диаметър 8-10 см. На възраст, при определена дължина, той може да расте легнал с тенденция към изправяне. Расте нията имат повече от 20 ребра и меденожълти, четинко-видни бодли. Върхът обикновено е наклонен спрямо надлъжната ос на тялото, насочен към по-силна светлина. Жълтите цветове с ширина до 6 см се появяват през лятото близо до върха. Подходящо растение за начинаещи.

Mammillaria marksiana

2010-01-01T20:34:00.003+02:00

Този красив вид расте в запад ната част на Сиера Мадре в мексиканския щат Синалоа на височина 1400 м. Местона-ходището при Парида е една стръмна южна скала от изветрей гранит, намираща се в дъ бова гора. Там видът населя ва пукнатини, запълнени със смес от хумус и гранит. Светлозеленият кактус с форма на широка сфера рядко пуска издънки и достига височина 4,5 см и диаметър до 11 см. По ареолите са разположени 8 до 10 жълти крайни бодли и един централен. При нараня ване растението отделя бял млечкав сок. Дългите около 2 см и също толкова широки, светложълти цветове се появяват през пролетта във венец около върха.

Отглеждане на Турбиникактусите

2009-12-30T15:24:00.000+02:00

Слънчево място, по възможност на открито през лятото. През най-жарките летни месеци се нуждаят от известно засенчване. Температура. През зимата растенията се съхраняват при температура 6-10 градуса. Поливане. От пролетта до есента се поливат веднъж на две-три седмици. Задържането на влага в почвата води до загниване на подземния задебелен корен. През зимата изобщо не се полива. ПресаЖдане. Растенията се пресаждат при необходимост, обикновено веднъж на няколко години, в подходящ по размер дълбок и тесен съд, в който да се чувства добре вретеновидният корен и с добър дренаж. Почвата трябва да бъде песъклива, пропусклива. Състои се от градинска почва, пясък и широколистна листовка в съотношение 1:2:1/2.
Размножаване. Турбиникактусите се размножават основно със семена.

Obregonia denegrii

2009-12-25T18:57:00.000+02:00

Монотипен род, рядък и труден. Видът се среща в мексиканския щат Тамаулипас при Сан Висенте и Куидад Викто рия в каменисти почви и по стръмни скални стени, обикновено в полусянка. Плоски те, сиво-зелени до тъмнозеле ни тела, които рядко пускат издънки, достигат 20 см в диаметър. По дебелата коренова грудка са разположени като розетка в наклонени редове триъгълни брадавици с дължина до 1,5 см. По върха на ареолите са разположени 2 до 5 извити, тънки, сиво-кафяви бодли, които се чупят лесно. От ареолите на младите брадавици при много топло място през лятото цъфтят бели до нежнорозови, фуние-видни цветове с ширина око ло 3 см. Подходящ е само за опитни колекционери с оранжерия.

Mammillaria microcarpa

2009-12-22T18:56:00.000+02:00

Видът е широко разпростра нен в Чихуахуа, Сонора, Ари-дона до Тексас и Калифорния, поради което има мно го разновидности на форма та на тялото и бодлите. Тя лото, което отначало е топ-често, може да се удължи леко с възрастта, когато достига 15 см височина при диаметър 4-7 см. По-старите екземпляри пускат доста из дънки. По ареолите са раз положени 18-20 бели и един кафяв централен бодил с кукички. В късните летни ме сеци близо до върха се появяват широки фуниевидни карминеночервени цветове, които достигат 30-45 мм диметър. Цветните листчета имат по-тънка жилка в сре дата. За този вид е необходимо много слънчево място в оранжерия.

Отглеждане на Еуфорбия обеса

2009-12-20T15:03:00.000+02:00

Светлина: Еуфорбия обеса изисква обилна светлина и през лятото най-добре е да се изнесе на открито, като постепенно и внимателно се адаптира към количеството и силата на слънчевите лъчи. Температура. През зимата температурата не трябва да пада под 15 градуса. Поливане. През лятото се полива веднъж на две седмици, през зимата веднъж месечно при подходяща температура.
Присаждане: Растенията се пресаждат само при необходимост. Използва се рохкава и пропусклива почвена смес, състояща се от градинска почва и пясък в съотношение 1:1/2. При засаждането тялото на растението трябва да стои над субстрата, чийто горен слой да се състои само от едрозърнест пясък.
Размножаване. Със семена.

Турбиникактус

2009-12-18T15:23:00.000+02:00

Турбиникактусите са дребни растения, с леко удължено или припле-снато меко стъбло, до 5-6 см в диаметър и 1 до 5 см високо. Под земята те формират дебел вретеновиден корен, в който натрупват хранителни вещества. Този корен изпълнява и друга функция. Съкращавайки се, той придърпва растението в пукнатините, оставяйки една незначителна част на повърхността. По този начин кактусът се защитава от палещите слънчеви лъчи. А при подземния Т. subterraneus под земята се образува солиден клубен, от който при дъжд израства тънко стъбло, което постепенно задебелява на върха. Цветът на стъблата при турбиникактусите варира от сиво-зелен до наситено зелен и кафеникав, в зависимост от количеството светлина. Ребрата варират в зависимост от вида и в по-млада възраст на върха са овласинени.

Родът се отличава с почти изцяло липса на бодли, особено в зряла възраст, с изключение на някои видове като Т. valdesianus, Т. pseudopectinatus и др. Там, където ги има, me са тънки и чупливи и с възрастта опадат, рядко са здрави и остри. За сметка на това турбиникактусите сравнително лесно цъфтят в домашни условия. Окраската на цвета може да бъде бяла, розова, кремава или „на райета", т.нар. „пижамна окраска". Цветовете не са големи, от 2 до 3 см, но това се компенсира от обилен и продължителен цъфтеж. Плодовете са в убити кафеникави тонове за разлика от други дребни кактуси, които с яркочервените си плодове привличат различни насекоми и други животни, които се хранят с тях и разпространяват семената. При турбиникактусите семената се разпространяват главно от вятъра и дъждовете, което води до ограничаване на ареала им.

За турбиникактусите е характерно изключително бавното нарастване на стъблото и разликите във външния облик на растенията, които настъпват с възрастта. Цъфтят и плодоносят след втората-третата си година. Растенията са сравнително трудни за отглеждане. Много често се отглеждат под формата на присадки, заидото по този начин нарастват по-бързо и са по-едроразмерни. Най-добре се развиват върху подложки от хилоцереус или перескиопсис.

Sulcorebutia verticillacantha

2009-12-16T11:28:00.001+02:00

Тази разновидност се характеризира със светлозелен епидермис и белезникави бодли. Местонаходището се намира на височина 3400 м до Сукре, Тарабуко, в боливийската област Чукисака. Дребните тела върху реповидни корени достигат височина 2 см и шири на 2,5 см. Спираловидно раз положените 17 ребра са раз делени на ясно очертани гърбици, по които са разпръсна ти 8 до 12 прилепнали, малко извити крайни бодли без централен шип. Странично на тялото излизат дългите 3 см и широки 4 см златистожълти цветове. Друга форма на тази разновидност цъфти с чисто жълти цветове.

Rebutia senilis

2009-12-14T11:41:00.000+02:00

Този често срещан и обичан вид е разпространен в Северна Аржентина, провинция Салта, в горната част на Кебрада Ескоипе. Сплеснато топчестото, наситенозелено тяло достига диаметър до 7 см. Растенията пускат много издънки. По белите мъхести брадавици са разположени около 25 бели, тънки, четинести бодилчета с дължина до 2 см. От долната част менисто-глинести почви. Цилиндричните издънки достигат височина 12-15 см и диаметър около 2 см. Необичай на е окраската на растението. Тъмнокафеникавият зелен цвят с различен оттенък в за висимост от местонаходището става още по-тъмен при силно слънчево огряване. По 11 до 15 ребра има ареоли с 8-14 тънки, белезникави край ни бодли и едно по-дълго кафеникаво централно трънче. В летните нощи се отварят белите тръбести цветове с аромат на ванилия и дължи на 12-13 см. Те са монофертилни, тоест сами се оплождат. Добро растение за начинаещи.

Thelocactus horripilus

2009-12-12T10:41:00.003+02:00

Този дребен и изключително красив вид е разпространен в мексиканския щат Идалго в баранкосите на Мецтитлан. Някои автори го отнасят към рода Gymnocactus. Топчестото синкаво-зелено растение ста ва 9 см високо и толкова ши роко. Бодлите са отдалечени от тялото, особено около върха. Отначало те са жълтени кави, а впоследствие силно по сивяват. През лятото от върха излизат ярки виненочервени цветове с ширина 2 до 4 см. Освен този и следващия вид, родът Tlielocactiis обхваща още редица интересни кактуси (вж. таблицата на стр. 148). Пове чето от общо 30-те вида са лес ни за отглеждане и подходя щи за начинаещи.

Стапелия

2009-12-10T16:40:00.000+02:00

Това са ниски тревисти растения с четириръбести сиво-зелени сукулентни стъбла, заради които понякога ги причисляват към кактусите. На височина те достигат 10-50 см. Покрити са с множество миниатюрни власинки. По стъблата им са разположени едри зъбци, лишени от бодли. Характерно за стъблата е, че се разклоняват много ниско, почти в основата си. Както при много други сукуленти листата са редуцирани. При нараняване стапелиите изпускат белезникав лепкав сок.

Цветовете на някои от видовете са много ефектни, от 5 мм до 30 см в диаметър, с формата на звезди или камбанки, често богато овласинени. Те са с жълта, тъмнокафява или червеникава, при някои с много красива пъстра окраска - червеникави петна и ивици на светъл фон или жълти петна и ивици върху тъмен фон. Имат по 5 венчелистчета. В центъра на цвета се намира високо разположена кръгла изпъкналост, образувана от срасналите части на цвета - нещо характерно за представителите на семейството. Цветовете са разположени обикновено в долната част на стъблата. Издават много неприятна миризма на мърша, с която привличат мухите опрашители. Цъфтят обикновено от средата на лятото до есента.

След прецъфтяване се образува дълъг плод, пълен със семена. Всяко семенце е снабдено с пухкава крилатка, благодарение на която бързо се разнася от вятъра

Семпервивум

2009-12-08T17:10:00.002+02:00

Семпервивумите принадлежат към сем. Crassulaceae. В превод името на рода означава вечно жив. Листата са дебели и месести, последователно разположени, събрани в гъста приосновна розетка с диаметър от 3 до 10 см, която прилича на роза по формата си. Те могат да бъдат зелени, сиви, розови, червеникави, кафеникави и почти черни при някои сортове. Цветът може да варира по дължината на листата или да бъдат оцветени само краищата им в зависимост от вида и сорта. Листната повърхност е Щ гладка и лъскава при някои видове, а при други богато овласинена. Особено красиви са листните розетки при видове като S. arachnoideum, чиито листа завършват с множество сиво-бели дълги власинки, преплетени помежду си подобно на гъста паяжина. В природата тези власинки помагат на растението да оцелее, като го защитават от жарките слънчеви лъчи и намаляват загубата на вода. Листната розетка на семпервивумите образува множество столони с дъщерни розетки на края. Това продължава няколко години, след което розетката започва да цъфти. При това баграта й се променя, става по-интензивна и самата розетка силно се издължава. Стъблото й достига 5-15 см дължина и на върха му се появява съцветието с форма на щит или сенник, състоящо се от няколко цветчета със звездовидна форма, чиито венчелистчета са обагрени в жълто, розово, червено или пурпурно. Чашелистчетата им са добре овласинени и пухкави. Всяка розетка след прецъфтяването си постепенно започва да отмира, но мястото й бързо се заема от останалите. Периодът на цъфтеж продължава от юни до септември, в зависимост от вида. Най-популярни като декоративни растения са S. erythraeum, S. mectorum, S. маггтогеит, S. caucasicum, S. globiferum.

Отглеждане на Сеаеницереус

2009-12-06T15:46:00.001+02:00

Селеницереусите изискват обилна светлина и слънце през цялата година, за да могат да цъфтят. Температура. През зимата селеницереусите се нуждаят от температури, не по-ниски от 15 градуса. Поливане. През пролетта и по време на цъфтежа растенията се поливат обилно веднъж на две седмици, разбира се, в зависимост от температурата. През зимата те са в покой и поливането се преустановява. ПресаЖдане. Селеницереусите нарастват бързо и се нуждаят от почва, богата на хранителни вещества. Ежегодното им пресаждане е препоръчително, но не винаги е възможно поради опасност от увреждане на дългите увивни стъбла. Затова по-старите растения само се подхранват веднъж месечно, от пролетта до есента, с разтвор на торове, предназначени за кактуси.

Размножаване. Със стъблени резници, които се свалят от растенията през пролетта и лятото, и със семена. Резниците се оставят няколко дена, за да засъхнат срезовете, и тогава се поставят във влажен пясък.

Най разпространените видове Пустинна роза

2009-12-04T15:38:00.000+02:00

A. obesum - един от най-лесните за отглеждане видове в домашни условия. Разпространен е от Арабския полуостров до Судан и Кения. Това е полувечнозелено растение. Изпада в покой в зависимост от условията. Ако през зимата е държан на топло и е поливан редовно, в началото на пролетта изпада в частичен покой за няколко седмици. Цъфти с розови цветове, по края с по-тъмна ивица и изсветляващи към средата. Цъфтежът продължава 2-3 месеца. A. multiflorum - като диворастящо растение е разпространен по източното крайбрежие на Южна Африка. Представлява висок храст със силно задебелени стъбла. Каудекс се формира само при младите екземпляри. Независимо от условията през есента изпада в задължителен покой за няколко месеца. През този период цъфти обилно с бели цветове с червена ивица по края. A. somalense var. crispum - този вид има по-тесни листа от предходните и по-различна форма на цветовете. A. arabicum - един от най-редките и най-скъпоструващи видове в култура. Размножава се изключително трудно.

Еуфорбия обеса

2009-12-02T14:55:00.002+02:00

Тялото на еуфорбия обеса е закръглено, с възрастта леко издължено, сиво-зелено на цвят, с фин мрежест рисунък. На височина достига 20 см и 9 см в диаметър. Силната прилика на еуфорбия обеса с кактусите е обяснява с еднаквите условия на живот, които постепенно в хода на еволюцията са довели до сходни приспособления за живот. В ботаниката това явление се нарича конвергенция. Тялото й притежава 8 слабо изразени, широки и плоски ребра, по които има малки брадавичести израстъци. Бодли няма. Растението е двудомно - има мъжки и женски екземпляри. Цъфти с белезникави цветчета, разположени на върха на стъблото. Продуцира около 150 семена, 95% от които са жизнеспособни.

Размножаване на Астрофитум

2009-11-30T10:55:00.000+02:00

Астрофитумите се размножават само със семена. Семената се сеят през пролетта в смес от широколистна листовка и промит пясък в съотношение 1:1. Подготвената смес се изпича във фурна, за да се обеззарази, или се залива с разтвор на калиев перманга-нат. Семената поникват за около седмица.

Отглеждане на Ехинокактус

2009-11-28T11:14:00.001+02:00

Като всички кактуси и Echinocactus grusonii изисква ярка и изобилна слънчева светлина. Температура. През зимата растението изпада в период на покой и се нуждае от хладно помещение с температура около 6-10 градуса, но за кратко време издържа и по-ниски температури - до -10. Поливане. Полива се изключително рядко и не много обилно, веднъж месечно, и то при слънчево време. През зимата не се полива въобще. Пресаждане. През пролетта се пресажда в смес от широколистна листовка, градинска почва и едър речен пясък в съотношение 1:1:2, като се внимава да не се повредят корените на растението. Младите екземпляри се пресаждат веднъж на 2-3 години, а възрастните още по-рядко. След пресаждането растенията не се поливат поне седмица.

Подхранване. От пролетта до лятото растенията може да се подхранват с разтвор на минерални торове, пригодени за кактуси. Универсалните торове са неподходящи за тях.

Размножаване. Ехинокактусите се размножават със семена.

Mammillaria morricalii

2009-11-26T13:50:00.000+02:00

Репенхаген причислява този вид към М. barbata. Той про изхожда от мексиканския щат Чихуахуа при Маялка. Там расте в долната част на стръмни, скалисти базалтови скатове в открити тревисти местности. Видът е доста рядък и не се среща в големи наличности. Топчестата форма достига диаметър около 30 до 60 мм, а на възраст расте леко източен и пуска издънки. По ареолите са разположени 25 до 50 жълтеникави крайни и 2-5 кафеникави централни бодли, един от които с кукички. В средата на лятото близо до върха се появяват във венец жълтеникави до кафеникави цветове с по-тъмна средна жилка и големина около 25 мм. Спада към трудните видове Mammillaria.

Lophophora williamsii

2009-11-24T13:43:00.000+02:00

гр. lophos = грива; гр. phoros = нося
Мекото месесто растение, на цвят сиво до синьо-зелено, сплеснато топчесто и без бодли развива реповиден корен. Видът е разпространен в мексиканските щати Чихуахуа, Коахуила, Ялиско, Нуево Леон, Сан Луис Потоси, Тама-улипас, Идалго, Керетаро, Дуранго, Закатекас, в Тексас и Ню Мексико. Видът и неговите разновидности са известни като пейотъл или пейоте и играели основна роля в култовите занимания на индиан ските народи. Кактусът съдържа много алкалоиди, най-важен от които е мескалинът. При съвременните условия на култивиране се образува извънредно малко мескалин. Не е подходящ за начинаещи.

Exuнoкaкmyc

2009-11-22T11:13:00.000+02:00

Името на рода идва от латинската дума "echinatus" -бодлив. Ехинокактусите имат много на брой ребра с големи жълтеникави бодли, подобни на шипове. Цветовете им са дребни, до 2,5 см, жълти или тъмнорозови, разположени в кръг към върха на стъблото. В стайни условия тези кактуси не цъфтят.

Най-популярен е видът Echinocactus grusonii. Стъблата му са ярко зелени, гладки и обли, достигат 1-1,20 м на височина и до 70-80 см в диаметър. С възрастта те леко се изтеглят. Стъблата са оребрени с до 30 на брой прави ребра, снабдени с остри бодли. Бодлите са твърди, здрави и дебели. Ареолите в посока към върха постепенно се сгъстяват и са покрити със златисти власинки. Заради златистожълтия цвят на бодлите и власинките местните хора са нарекли този вид „златни топки". В естествените си мес-тообитания ехинокактусът цъфти с жълти цветове, до 5 см в диаметър, разположени в кръг или в няколко кръга около стъблото. На възраст достигат до 350-400 години. Започват да цъфтят около 30-40-ата си година.

В култура се срещат и други разновидности на вида -Е. grusonii v.alba с бели власинки върху ареолите и Е. grusonii subnudum - почти без бодли, те рядко достигат до 4-5 мм дължина. Стъблото му достига на височина 1,20 м и 1 м в диаметър. Цветовете му са малки и невзрачни, кафяви от външната си страна и жълти от вътрешната.

Други високодекоративни видове, въведени в култура, са Е. polycephalus, Е. platyacanthus, Е. texensis, Е. horizonthalonius, Е. parryi и др.

Подходяща стайна температура за вашите кактуси

2009-11-20T11:22:00.000+02:00

При прозоречни первази с постоянна температура не се постигат задоволителни резултати, тъй като тези условия са неподходящи за кактусите. С повече опит можете да си позволите
Ferocacttis или по-чувствителните видове Melocactus.
Трябва да се знае, че темпе ратурата на прозоречната дъска може да бъде сравни телно висока поради отоплението под нея - твърде висока за много кактуси, които при по-ниски температури в сух субстрат се нуждаят от известно време покой, за да могат да се подготвят за сезона на цъфтеж. Освен това трябва да се знае, че при висока температура през зимата трябва да се полива по-малко, за да се предотврати прекалено силното свиване на растенията. Напълно разбираемо е, че при непривично отношение кактусите излизат от своя ритъм, от което страда способността им за цъфтеж.

Ortegocactus macdougallii

2009-11-18T12:52:00.000+02:00

Едно търсено съкровище!
Този вид е разпространен в Мексико, в южната част на Оаксака по голи вулканични скали, където расте на височина между 2300 и 2900 метра, предимно изложен на силно слънце. Някои автори класифицират този монотипен род към Nelloydia, а други към Neobesseya. Топчестите до широкосферични, светлозелени растения достигат 3-4 см диаметър. По ромбовидните гърбичести брадавици са разположени 6 до 10 черни бодилчета. В нашите географски ширини цъфти само на много слънчево и топло място през лятото с чисто жълти цветове с дължина 3 см и ширина 2,5 см. Подходящ е само за опитни любители на кактуси с добре отоплена оранжерия.

Отглеждане на Астрофитум

2009-11-17T10:54:00.000+02:00

Осветление. Астрофитумите се нуждаят от ярка светлина, но от жаркото обедно слънце трябва да се засенчват. През лятото се изваждат на открито, първоначално на шарена сянка и постепенно се приучават към слънчевата светлина, за да не се получи пригор по стъблата им.

Температура. През зимата растенията изпадат в период на покой, като температурата постепенно се понижава до 10-12 градуса, а според някои автори и до 0 градуса.
Поливане. По време на вегетационния период, от пролетта до есента, астрофитумите се поливат веднъж на около две-три седмици, в зависимост от температурата, за предпочитане вечер, тъй като през деня кактусите са в покой и жизнените им процеси са най-активни през нощта. Признак на евентуално засушаване на растенията е загубата на тургор и лекото сбръчкване на стъблото. По-лошият вариант е преовлажнението на почвата, което неминуемо води до гибелта на астрофитума. Загният ли веднъж корените, те не могат да бъдат възстановени и растенията загиват. Препоръчително е също поливането да се извършва отдолу, за да се избегне задържането на вода около стъблото и загниването му. От края на есента до началото на пролетта растенията изобщо не се поливат.

Пресаждане. Пресаждат се при необходимост, през пролетта преди началото на вегетацията в почвена смес, състояща се от широколистна листовка, градинска почва и едър пясък в съотношение 1:1:1. Растения над 10 години се пресаждат веднъж на 4-5 години. След пресаждането се изчаква една седмица и тогава се поливат. Киселинността на почвената смеска е много важна за астрофитумите. Те изискват РН около 6,5, т.е. почти неутрална или леко варовита почва.

Подхранване. Астрофитумите се подхранват от пролетта до есента, веднъж месечно с разтвор на минерални торове, предназначени за кактуси.

Notocactus ottonis

2009-11-16T12:50:00.000+02:00

Вариабилният вид се среща в Уругвай и пограничните райони с Аржентина, Парагвай и Бразилия. Видът и неговите разновидности предпочитат полусенчести места в трева или под храсти. Почвата се състои предимно от изветре ли скали и органични състав ки. Наситенозеленият вид със сплеснато-закръглена, а по-късно леко продълговатафор ма достига диаметър 9-10 см и понякога пуска издънки под земята. Леко гърбавите и закъглени 8 до 12 ребра добиват под слънцето червеникав оттенък. В началото на лятото се появяват широките около 5 см жълти цветове с червено близалце. Отвън пъпките имат тъмнокафяв мъх. Идеал но растение за начинаещи.

Описание на Астрофитум

2009-11-15T10:53:00.000+02:00

Стъблото на астрофитумите обикновено е зелено или сиво-зелено с най-често 8, по-рядко 5 до 10 ребра и височина 8 до 35 см, в отделни случаи до 1 м. Характерна особеност на растенията е наличието по стъблото на снопчета от множество къси власинки, разположени по оригинален начин. Повечето видове са голи, т.е. нямат бодли, но там, където ги има, те са големи и извити към върха на стъблото или пък почти прави. Цветовете на астрофитумите са жълти или бяло-жълти, понякога с червеникав рисунък, 4 до 8 см в диаметър и 6 до 9 см дължина, с фуниевидна форма и овласинени в основата. Астрофитумите цъфтят през лятото.

Астрофитумите са красиви растения, осен това лесно се поддават на хибридизация (кръстосване) и са благодатно поле за действие на селекционерите. В природата отделните видове имат множество разновидности. Едни от най-популярните сортове са „Cabuto" и „Onzuca", създадени в Япония. Според селекционерите си те успешно могат да бъдат използвани за защита от компютърната радиация. Същевременно обаче астрофитумите не са лесни за отглеждане и трудно цъфтят в стайни условия. Най-непретенциозни са Astrophytum ornatum и Astrophytum myriostigma, наречен „епископска шапка" или „владишка корона", а най-красив, но и най-капризен е видът Astrophytum asterias, популярен под името „морски таралеж".

Mammillaria setispina

2009-11-14T12:48:00.000+02:00

Cochemiea setispina
Този образуващ групи кактус расте близо до мисията Сан Борха в Мексико - Долна Калифорния, по каменисти, обрасли с трева местности. Как то показва видовото наименование (лат. setispinus = чети-нестободлив), по белите мъхести ареоли са разположени 9 до 12 крайни и 1-3 централ ни бодли. Растенията израстват на височина около 30 см и 6-7 см на ширина. Възрастните екземпляри цъфтят с ярки цинобърночервени цветове с дължина 5 см. Този труден вид се нуждае целогодишно от силно слънце в добре провет рявана оранжерия и почти чисто минерален субстрат. Не е растение за начинаещи.

Произход и разпространение на Астрофитум

2009-11-13T10:39:00.001+02:00

Родът Астрофитум наброява около 10 вида, разпространени в предпланините и планините на Мексико и южните американски щати от 150 до 1500 м надморска височина. Описани са за първи път през 1839 г. Името на рода произлиза от гръцките думи aster - звезда, и phyton - растение и е свързано с формата на растенията - кръгла или полуцилиндрична с добре изразени ребра.

Плоско присаждане на кактуси - Начин на работа

2009-11-12T11:38:00.001+02:00

Подложката се отрязва водоравно с едно минаване на ножа на около 2-3 см под върха на издънката. Тъканта не трябва да е втвърдена. Много важно е ножът да бъде изключително чист и много остър, за да не смачка младата чувствителна тъкан. Ръбовете на подложката се скосяват леко в посока от средата към външния край. След това предвиденият калем се отрязва също водорав но и, ако е необходимо, се скосява леко, както подложката, за да се подкрепи силата на натиска върху повърхността. По този начин се скосяват само калемите от едри екземпляри. Двете отрязани повърхности не трябва да изсъхват или да се замърсяват, затова трябва да се работи бързо. След всяко рязане ножът се почиства с чиста кърпа напоена в спирт.

След като с ножа се отреже още едно тънко парче от подложката, калемът се поставя върху подложката така, че проводящите снопчета да се пресичат точно. Чрез леко заъртане и плъзгане върху под ложката се изгонват евентуалните мехурчета въздух между двете отрязани повърхности.

Калемът се фиксира в това положение. Над него се опъват кръстосани два тънки ластика и се изтеглят под саксията, за да осигурят необходимия натиск, без да смачкват поника. Също така на два конеца, кръстосани над кале ма, може да се окачат четири
малки тежести (например винтове).

Присадката се оставя на топло и светло място, но не под пряко слънце. Тя не бива да се напръсква с вода, но субстратът на подложката трябва да е влажен.
След около две седмици ластиците или тежестите внимателно се отстраняват. Ако за три до четири седмици калемът порасне, това е доказателство за успешното присаждане.

Sulcorebutia inflexiseta

2009-11-10T11:07:00.000+02:00

Този вид се среща по билата на Андите в Боливия. Той е открит през 1969 година в областта Чукисака, провинция Суданес, на височина 2400 м в околността на Престо. Топчестите тела с ширина до 3,5 м, които понякога пускат издънки, често са плитко вкоренени в запълнените с пръст скални пукнатини. Характерен белег са плътно прилепналите към тялото, здрави, белезни кави бодли, фуниевидните пурпурни цветове с дължина 3 см и ширина 2 см излизат в основата на растението.

Слънцето - важно за кактусите

2009-11-09T11:18:00.000+02:00

Кактусите виреят добре само когато имат достатъчно слънце. Идеални за тази цел са прозорците или балконите с южно или югозападно изложение. Прозорците със запад но изложение също са подходящи, за разлика от изложените на север или на изток. Дори в периода на зимен покой кактусите и другите сукулентни растения обичат да бъдат на слънчево място. Прозоречна витрина с полусенчесто изложение е отлична за култивиране на епифитно растящи кактуси и други сукуленти, например видове от родовете Aporocactus, Rhipsalis, Schlumbergera, Zygocactiis, Tillandsia. Можете да си позволите и други топлолюбиви видове, ако температурата през нощта не се понижава под 15° С. Споменатите родове обичат постоянна топлина.

Материали и инструменти за плоско присаждане

2009-11-07T11:35:00.000+02:00

Необходим е много остър нож, ножче за бръснене, малко чист денатуриран спирт, ластици и т.н. След първите неуспешни присаждания бързо ще разберете, какви материали ще улеснят работата за постигане на успех. Първото условие е да разполагате с необходимата под ложка с издънки, а най-подходящото време за присажда не е от началото на април до средата на август. Ако нужните условия са налице, разбира се, може да се присажда през цялата година. Диаметърът на подложката трябва да бъде малко по-голям от този на калема. Двете части трябва да бъдат сочни.

Rebutia deminuta

2009-11-05T11:04:00.000+02:00

Този прекрасен вид се среща в Северна Аржентина, провинция Тукуман при Транкас в хумусни скални цепнатини, скрит под храсти и тревисти растения. Тъмнозеленият вид пуска много издънки и достига 6 см на височина и ширина. Растенията имат 11-13 реда брадавици. По малките ареоли са разположени 10 до 12 трънчета с кафеникави върхове. Цъфти обикновено отстрани късно напролет, но понякога и през есента, с хъмни оранжево-червени цветове, дълги 3 см. В миналото видът се класифицирал към род Aylostera, но след това бил причислен към Rebutia. Отлично растение за начинаещи.

Pereskia grandifolia

2009-11-03T11:02:00.001+02:00

(лат. grandifolia = с големи листа) Разпространеният в бразилския щат Баиавид образува големи храсти и достига 5 метра височина. По старите издънки с течение на години те се развиват иглести, мно го остри бодли. Родът Pereskia представлява преход между несукулентните листопадни храсти и кактусите и принадлежи към най-старите кактуси. Родовото наименование в миналото се изписвало Peireskia, което навежда на името на френския естес твоизпитател Н. Ц. фабр де Пейреск. Цъфти през лятото по края на клоните. Розови те цветове са дълги 1,5 до 2 см. Родът обхваща 10 вида. Всички се култивират лесно, но цъфтят само големите растения.

Pelecyphora pseudopectinata

2009-10-30T10:58:00.001+02:00

(Turbinicarpus pseudopectinatus) Видът е разпространен в мек сиканските щати Сан Луис Потоси и Нуево Леон по сухи, слънчеви хълмове между варовикови скали и чакъл. Заобиколени от тревиста расти телност, тези растения стоят дълбоко в земята и обикновено се показват само с няколко милиметра. Отначало топчесто, а по-късно леко конусовиден видът достига височина само около 5-6 см и ширина 4 см. По сплесканите отгоре ареоли са разположе ни бели, двустранно гребенести бодли. Цъфти в ранно лято близо до върха с белезника-ворозови фуниевидни цветове с ширина 2,5 до 3 см. Листата им имат по-тъмни средни жилки. Подходящ само за опитни колекционери.

Плоско присаждане на кактусите

2009-10-28T11:31:00.000+02:00

Преди да започне същинска та работа по присаждането, Кристати. Подложките за демонстрационна сбирка от кристати се избират с височи на най-малко 1 м, като кристатните форми могат да се развият истински върху тях. трябва да се приготвят необходимите инструменти, тъй като процесът на работа не трябва да се прекъсва.

Parodia chrysacanthion

2009-10-26T10:55:00.000+02:00

(гр. chrysacanthyon = със златистожълпш бодли) Този прелестен вид е разпространен в Северна Аржентина, в областта източно от Волкан, на височина между 2000 и 2800 метра. На някои места е доста многоброен. Плоско закръглените, светлозелени растения достигат диаметър 12 до 14 см и височина 6-8 см. Ребрата, около 23, са разположени в спираловидно подредени брадавици. По белите мъхести ареоли има 30 до 45 златистожълти, чупливи и остри бодли с дължина 20 мм, които потъмняват при възрастните растения. В ранна пролет цъфти с жълти цвето ве с големина 1,5 до 2 см. Това интересно растение е подходящо и за начинаещи. Родът обхваща повече от 100 вида.

Пръст за кактуси

2009-10-23T11:23:00.000+03:00

Правилното съотношение на смесване на идеалния субстрат за кактуси често се пази в пълна тайна. Така се получава голяма несигурност у мнозина недостатъчно опитни любители на кактуси, които придават решаващо значение на специалния състав на пръстта. Разбира се съставът на пръстта е съществено важен за доброто виреене на кактусите. Но тъй като редица други фактори играят не по-малко важна роля, ще се спрем поподробно на темата.

Основни изисквания към субстрата
Добрата пръст за кактуси се състои от определена смес, в която положителните критерии на отделните съставки на субстрата се отразяват благоприятно на цялата смес. Към най-важните условия, които трябва да се изпълнят, спадат следните критерии: из-ползуваната смес трябва да бъде рохкава, тя трябва да има високо съдържание на порьозни съставки и подходяща стойност на рН. Трябва да имате предвид, че тук може да се посочат само ориентировъчни стойности, тъй като за всеки кактус и всяко място би трябвало да се приготвя специална смес. Това би било излишен разход и труд, тъй като кактусите и другите сукуленти имат определена способност на приспособяване. Най-благоприятната стойност на рН за почти всички видове се движи между 5,0 и 6,5.

Собствена субстратна смес

Продаваната в магазините пръст за кактуси не заслужа ва това определение, тъй като тя обикновено има твърде ви соко съдържание на органична субстанция и не отговаря на желанията на кактусите. Затова пък всяка продавана готова пръст за кактуси може с успех да се използува за приготвяне на субстратна смес. Добрата субстратна смес съдържа също зърнест кварцов пясък и изветряла първична порода, като например гранит и надробена лава. Повечето видове пръст за кактуси имат сравнително високо съдържа ние на пемза, която е не само лека и порьозна, но може да задържа доста влага. Добавя се също различна по състав глина. За рохкавост към субстрата може да се прибави и глинест гранулат, глинени чирепи или дори парчета глинест гранулат. Всъщност няма граници за индивидуалното въображение, така че може да се добавят натрошени керемиди, парчета базалт и перлит. За да се запази здравето на субстратната смес, може да се примесят също и стрити дървени въглища. Дори да познавате в подробности почвените условия на мястото на произхода, „идеалната" субстратна смес се постига само приблизително. Съставът на добрата пръст, подходяща за повечето видове, трябва да се промени за особено трудните кактуси с оглед на специалните им изисквания. Разбира се видът Ariocarpus retiisus, който в родното си местонаходище расте върху почти чисто минерал на почва, не може да се засади в същия субстрат, както Echinopsis, който пред почита пропусклива хумусна смес.

Oroya peruviana

2009-10-20T10:53:00.000+03:00

Родът е наречен на името на селището Оройа в Централ-ноперуанските Анди. Видът е с невероятно много разновид ности и се среща предимно в околностите на този град, както и южно от него. Той расте на височина от 3500 до 4000 м в камениста, леко кисела, но пропусклива почва.
Сплеснато топчестите растения с 12 до 23 гърбичести ребра достигат 15 см в диаметър и 10 см височина. Бодлите им са жълтеникави до червени кави и кафяви. Цъфти само на припек със светлокарминени до цинобърночервени цветове с дължина 2,5 см. И трите вида от рода обичат свеж въздух и голяма разлика между дневните и нощните темпера тури.

Грижи за кактусите на прозоречния перваз, в прозоречна витрина или на балкона

2009-10-18T11:10:00.000+03:00

Кактуси на прозоречната дъска се отглеждат още от преди времето на художника Шпицвег. Днес вече по прозоречните дъски и витрини, и разбира се по балконите, има ценни сбирки от кактуси. Ако се подберат кактуси, които поради произхода си се задоволяват с тези места, е възможно да се оформи из вънредно привлекателна специализирана сбирка. Разбира се, не можете да минете без основна информация за местонаходището, която можете да получите от литературата или от съвети на опитни любители на кактуси. За успешното култивиране са необходими отлични условия на светлина, както и оптимал ни възможности за отопление и проветряване. Всичко, кое то сте прочели на друго място за голямата разлика между дневна и нощна, както и между зимна и лятна температура, важи с известни ограничения и за отглеждането на кактуси на прозоречната дъска и витрина. Това трябва да имате предвид при подбора на Растенията.

Opimtia humifusa

2009-10-17T10:50:00.000+03:00

(лат. humifusa = проснат на земята) Вариабилният вид, известен в магазините под различни имена, е почти абсолютно зимеустойчив при централно европейския климат. Той издържа при най-суровите студове в Шварцвалд или в Швабска Юра. Разпространен е в САЩ (Монтана, Юта, Ню Мексико, Източна Айова до Уисконсин, Мичиган, Канзас). Там вирее предимно в каменисти, песъчливи, скалисти, силно пропус кливи почви. Обикновено пуска полегнали, пълзящи издънки. Те са с дължина 7-10 см, овални, лопатовидни или закръглени и често без никакви бодли. Глохидите са кафяви до сиви. В началото на лятото цъфти със сернистожълти цветове с ширина 8 см. Мястото му в градината трябва да бъде слънчево, горещо и не прекалено влажно.

Mammillaria lasiacantha

2009-10-16T10:49:00.002+03:00

Типовото местонаходище на този вид се намира в САЩ, Тексас, западно от Пекос, но се среща и в мексиканските щати Коахуила, Дуранго и Чихуахуа на височина между 600 и 1600 метра по каменисти равнини заедно с други кактуси и агаве. Ниското топчесто тяло на възрастните екземпляри достига височина 5 см, диаметър около 4 см и рядко пуска издънки. То е изцяло обвито от фини край ни бодилчета. Липсват централни бодли. Кафеникаво-белите цветове с големина около 2 см се появяват рано напролет като венец около върха. Шест до седем месеца след цъфтежа се образуват, както се вижда тук, яркочервени плодове, които се задържат в продължение на месеци.

Mammillaria magallanii

2009-10-12T18:07:00.002+03:00

Видът се среща в мексиканския щат Коахуила на височи на 1400 м близо до Сан Рафаел. На това място равнината Паила граничи със скална бариера от кафява лава. Растенията се срещат по югоизточните скални части с бедна растителност, в скални пукнатини, в смесена предимно минерално-хумусна почва. Наред с агаве в този район се срещат над десет вида кактуси. Видът, който отначало е топчест, а по-късно продълговат, достига само около 5 см диаметър. Растението е изцяло обвито от 40 до 50 белезникави, четинести крайни бодилчета. Кремавите цветове с дължина 12-14 мм се появяват още в началото на пролетта, като често образуват ня колко венеца около върха.

Lepismium paradoxum / Rhipsalis paradoxa

2009-10-09T10:44:00.003+03:00

Епифитно растящото растение се среща в Бразилия предимно в областта на Сау Паулу по клонести чатали и влажни отвесни скални стени. Дългите до 5 м висящи издън ки достигат ширина 2 см. От делните, обикновено триръбести части на издънките са разместени една спрямо друга, по протежение на една издънка се показва ръбът на един отрязък, а следващият показва плоската си част и т.н. Светлозеленото растително тяло често е червеникаво по ръбовете. Широките 2 см цветове се появяват през зимните месеци, ако са разположени на много светло и топло място. Идеални растения за топла и влажна оранжерия или за климатизирана витри на за цветя.

Точната мярка при торене на кактусите

2009-10-08T12:51:00.000+03:00

Кактусите и другите сукулен-тни растения понасят продъл жителни периоди на суша, но ако се култивират изцяло без вода и без допълнително на торяване, няма да бъдете до волни от тях. Субстратът в обичайно малките саксии се изтощава много бързо и рас тежът спира, което говори за недостиг на храна. Дори при редовно пресаждане през две, три или четири години нато ряването не е излишно. Пог решно е също така годишна та порция да се дава навед нъж, по-правилно е в процеса на израстване към водата за поливане многократно да се добавя по малко тор. Известно е, че на мястото на произхода на кактусите поч вата изветрява интензивно под влияние на специфични те температурни закони,» при което поема бързо някои хра нителни вещества, за да оста нат на разположение на рас тенията.

Видове торове
За наторяване на кактусите са подходящи както течни, така и гранулирани торове. Течни те торове често са предпочи тани от любителите, тъй като разтворените в тях хранител ни вещества достигат лесно до корените заедно с водата и бързо се възприемат, дока то гранулираните форми до зират своите хранителни ве щества и ги отдават постепен но. Настоятелно се препоръч ва да се спазват указанията за разреждане или дозирането в грамове. По-добре е да се тори по-малко, но редовно!

Болните или наскоро пресаде-ни кактуси не трябва да се наторяват, тъй като корени те им не са или все още не са в състояние да поемат торо вете.

Периоди за наторяване
Най-рано в средата на април, тоест в началото на обичай ния период на израстване, растенията се наторяват на всеки три до четири седмици. Но преди първата доза тор растенията трябва да се поле ят с хладка вода, за да се нав лажни сухата пръст. През вто рата половина на август се на торява за последен път, за да могат растенията да прекра тят растежа си своевременно преди настъпването на зим ния покой и за да може да съзрее нарасналото. Rhipsalis, Epyphyllum, Aporo-cactiis и др. прекарват зимата обикновено на по-топло, по ради което може да бъдат леко наторени още веднъж през септември, ако мястото, където се намират, е много или леко слънчево. Така на растването няма да избуи пре калено много

Най-добре е зимеустойчивите кактуси, както и останалите сукулентни растения, да не се торят въобще или в края на май - началото на юни. Мно го важно при тези растения е да бъдат напълно съзрели преди зимния покой.

Състав на тора
Във всички магазини се пре длагат торове с най-разли чен състав. За кактусите и другите сукулентни растения се използува много беден на азот (N - азот) тор, който трябва да съдържа повече фосфорна киселина (Р - фос фор) и калий (К - калий). Най-подходящо е съотноше нието NPK = 10 : 20 : 20). Азотът стимулира растежа на всички растения. Но, тъй като кактусите растат сравнително бавно, високото количество азот се отразява неблагопри ятно върху виреенето на на шите кактуси. Много по-важен е фосфорът, тъй като е необходим за пъпките, цвето вете и плодовете. Калият при дава известна устойчивост срещу заболявания, а освен това укрепва допълнително клетъчната тъкан, тоест ске лета на кактусите. Известното органично гуано е отдавна утвърден тор за как туси, предимно Epyphyllum, Rhipsalis, Selenicereus, Aporocac-tus, но също и за бързорастя-щите Echinopsis-шбриди и др.

Грижи за кактусите през Ноември и Декември

2009-10-07T09:13:00.002+03:00

С някои изключения кактуси те се намират в период на покой и се поддържат почти напълно сухи на хладно и слънчево място. Някои видове се свиват до известна степен - един съвсем нормален процес, който се наблюдава по време на суша в родното им местонаходище. Rhipsalis и Schlumbergera трябва да бъдат при температура не по-ниска от 12° С, съвсем леко влажни и често да напръскват с мека и хладка вода. Други кактуси, като Melocactus, Discocactus, Uebelmannla, Bulnlngla, Mammiliaria plumosa и т.н. се чувстват добре при температура 15 до 20° С и напръсквани от време на време. По принцип трябва да поемат вода само отдолу.

По време на мрачния сезон кактусите може да се осветяват допълнително със специални лампи, така че да получават светлина около 12 часа дневно. Въпреки че през тези месеци кактусите изискват малко грижи, никога не трябва да пропускате да следите, дали не са се загнездили паразити, дали субстратът не е прекалено мокър или прекалено сух. Ако забележите вре дители или заболели кактуси, веднага трябва да ги отдели те и внимателно да ги обработите. Ако растенията са извънредно силно нападнати от паразити, понякога е по-добре да ги унищожите, преди да са засегнали останали те.
Собствениците на оранжерии и ранни лехи трябва преди всичко да ги проветряват редовно, ако времето е по-меко и позволява това. От друга страна при много силно слънчево нагряване температура та в относително ограничено то пространство не трябва да се покачва прекалено много. През нощта температурата не трябва да пада прекалено ниско; необходимо е да се осигури добра изолация от допълнително фолио с въздушна възглавница или стиропорови листа. При прекалено силен студ понякога е препоръчително допълнително обдухване с топъл вентилатор. Коледните кактуси например пускат пъпки само ако са на хладно място, нощем най-малко 12 часа на тъмно, и ако от началото на септември почти не се поливат. Но коренната им туфа не трябва да изсъхва напълно.

Съвети за отглеждане на кактуси

2009-10-06T10:46:00.001+03:00

Да приемем, че първата зима на устойчивите кактуси е свършила и вие искате да разберете какво е състоянието на растенията. Не трябва да се разочаровате, ако след стопяването на снега кактусите изглеждат доста свити с жалък вид, което всъщност е съвсем нормален процес. Само след няколко седмици те се възстановяват отново и скоро пускат нови издънки. Зимеустойчивите кактуси се размножават без проблеми. В периода от май до юли развитите издънки или сегменти се отделят. Мястото на срязване се оставя две седмици да съхне и едва след това отрязана та част се поставя на място. До есента резниците трябва да са добре вкоренени, за да могат да издържат през зимата. Добре подредената градина със зимеустойчиви кактуси и други издръжливи сукуленти не трябва да се полива и наторява. Необходимо е само да се почиства от плевели. Освен някои охлюви или мравки други паразити не ги нападат. Сега след като знаете колко е лесно да се култивират зи меустойчиви кактуси, сигурно си задавате въпроса защо не сте се заели с това по-рано. Със сигурност не е до липса на място, тъй като зимеустойчиви кактуси може да се култивират успешно в балконско сандъче или в каче.

Echinopsis

2009-10-05T13:11:00.002+03:00

Областта на разпространение на приблизително 80-те вида Echinopsis се простира от Северна Боливия до Южна Аржентина, Парагвай, Уругвай, Перу, Чили до Южна Бразилия. Те се срещат в низини, високи планини, върху сухи и влажни почви, по каменист или хумусен субстрат. Под името „селски кактус" тези растения заемат постоянно място в колекциите вече повече от 150 години. Характерно за тях е, че живеят дълго, отглеждат се лесно и цъфтят много. При някои видове цветовете може да достигнат повече от 20 см дължина. Видовете от този род със сигурност са най-добрите растения за начинаещи.

ЗИМЕУСТОЙЧИВИ КАКТУСИ

2009-10-04T13:50:00.001+03:00

Хората, които се занимават с кактуси, неволно си мислят за слънце, топлина и южни полета. Всъщност известни са доста много здрави кактуси, които при известни условия може да се култивират дори в суровите климатични условия в Централна Европа на открито през цялата година. Ето защо в последните години неимоверно нарасна интересът към зимеустойчивите кактуси. В същата степен се увеличи интересът и към други сукуленти, издъжливи на зимни условия. Възможно е промяната в отношението на някои любители към зимеустойчиви кактуси да е продиктувана от финансови причини, тъй като при увеличаващите се цени на енергията поддържането на оранжерия през зимата натоварва допълнително семейния бюджет. Но все пак е доста примамливо през зимата да се отглеждат кактуси, които устояват на нашата зима, продължават да растат и цъфтят.

Присаждане чрез прилепване

2009-10-02T15:38:00.001+03:00

Друг вариант за присаждане е страничното прилепване, което се практикува най-вече при кактусите с тънки издън ки, напр. Wilcoxia (Echinocereus) poselgeri и Aporocactus. То зи метод е подходящ и за ви сящите кактуси (като Hildewintera aureispina).

Начин на работа

Подложката и калемът се отрязват под ъгъл 45 градуса. След това калемът се поста вя върху подложката така, че проводящите линии да се при покриват максимално. За фиксиране на калема се из ползуват здрави бодли, които не се махат след това, а се растват с растението. Въз можно е да се направи допъл нително фиксиране с щипки или калемът да се обвие с лико до окончателното срас тване.

Подходящи за подложки са Trichocereus, Cereus, Selenicere-us, Opuntia и други.

Присаждане в процепи

Този метод е особено прило жим за Schlumbergera и други подобни видове. Подходящи за подложки са Pereskiopsis и Selenicereus.

Начин на работа

След водоравното срязване на младото връхче на издън ката в подложката отгоре на долу се прави тясна клино видна цепка, дълбока 1 см. Клинът не се вади още, за да не изсъхне срезът. След това се взима пресен сегмент от Schlumbergera, подсечен от двете страни с остро ножче за бръснене и след изважда нето на клина се поставя в цепнатината.

За успеха на този начин на присаждане е важно открити те проводящи снопчета да се допират сигурно, фиксира с чист бодил от кактус или с щипка за дрехи така, че кале мът да не изпадне.

Присаждане на поници

2009-10-01T16:15:00.000+03:00

Пониците много често се при саждат, тъй като по този на чин е възможно само за ня колко години да се оформи значителна сбирка от редки или дори трудни за култиви ране кактуси.

Присаждането на поници е много просто.
Ляво: Присажда се върху колонна подложка. Върхът се отрязва и прясно отрязаният калем се поставя така, че проводящите снопчета да се кръстосат.
Дясно: Притискане със стъкло.

Начин на работа
Използуват се поници с дъл жина 3 до 10 мм, които лесно се присаждат върху добре раз вити подложки. С неупотре бявано ножче за бръснене внимателно с едно движение се отрязва долната третина на поника. Трябва да се знае, че пониците са много меки и лесно се мачкат.

Отделената горна част се поставя върху подготвената (по описания по-горе начин) подложка. Калемът се измес тва от центъра така, че ясно видимите проводящи снопче та да се пресичат сигурно. Прикрепването или поставя нето на тежести при твърде малки поници е излишно, тъй като лепкавият растите лен сок придържа двете части една към друга. По-сигур но е да се притиснат леко отгоре с помощта на кламер или подходящо приспособле ние.

За присаждането на поници би трябвало да се използуват сутрешните часове. Отначало прясно присаденото растение се предпазва от силно слън чево нагряване. Отрязаните повърхности не трябва да се напръскват.

Присаждане на кактусите в прорези

2009-09-30T17:24:00.000+03:00

Присаждането в прорези е доста рядък, но не по-малко успешен метод, много подхо дящ за Schlumbergera и други подобни видове.

Начин на работа

Отстрани, близо до върха в подложката се прави дълбок прорез отгоре надолу, който обаче не трябва да я разряз ва. Тук също се взима сегмент от Schlumbergera, който се ско сява от двете страни с остро ножче за бръснене и след това се пъхва дълбоко в прореза така, че проводящите снопче та да се допират. За сигурност се фиксира с бодил. До срастването присаденото растение трябва да се пази от пряка слънчева светлина и да бъде сухо, но субстратът тряб ва да се поддържа влажен.

Размножаване на кактусите с резници

2009-09-29T18:18:00.000+03:00

Размножаването с резници е целесъобразно по много причини. От една страна получа вате сравнително бързо големи растения, а от друга се за пазват генетичните свойства като точно определена форма на бодлите и цветовете. Това е много важно при типусите, на основата на които са опи сани новите видове. Разбира се и от семена се получава поколение със същата форма, но само до известна степен. Освен това размножаването с резници, странични издънки или при основни отводи е най-простият и най-сигурен метод за размножаване.

Добиване на резници

Най-подходящото време за добиване на резници са пролетните и летните месеци. Поради меките температури през този период корените се образуват без проблеми. От високите стълбовидни кактуси (например Trichocereus), които през есента и зимата трябва да се подрязват, защо то израстват доста и вече не се вместват вкъщи или в оранжерията, спокойно може да се отрежат резници. Отря заният върхов резник трябва да бъде дълъг най-малко 50 см и се оставя с отрязаното място надолу на светло и леко топло място. Когато това парче се засажда в края на пролетта в сух субстрат (с подпора!), по него вече са се образували първите малки коренчета, които не трябва да се отчупват.

Подбират се добре развити филизи, тъй като те по-лесно пускат корени. Взимат се също силни странични издънки с начало на корени. Срезът на стъбловидните върхо ви резници трябва да бъде скосен, за да пусне корени по-бързо.

Вкореняване

Оставени на проветриво, светло и сухо място връхните резници обикновено изсъхват добре. Но за да не загният сочните резници, за сигурност прясно отрязаните места се потапят в стрити дървени въглища. В някои случаи се постига бързо вкореняване, ако отрязаното място се постави в прахообразен хормон за вко реняване (продава се в специализираните магазини). За да изсъхнат, резниците се поставят в съвсем чисти, празни саксии на проветриво, топло и светло място. Важно е резниците да не лежат направо на дъното на саксиите. След няколко седмици се по явяват първите корени. Обик новено след три до четирисед-мичносъхнене резниците се засаждат в сух субстрат. Страничните издънки, които вече са пуснали корени и нямат големи рани, може да се за садят веднага. Една седмица по-късно най-напред се напо яват отдолу, за да не се затворят евентуалните наранява ния на корените или малките пукнатини на среза. По-дългите върхови резници се набождат на дълбочина 2 до 3 см. През първите месеци те имат солидна подпора, която се запазва до пълното вкореняване.

Trichocereus pachanoi

2009-09-28T09:08:00.002+03:00

Видъдът, който се среща в Еквадор, Перу, Аржентина и Боливия, е отлична подложка за присаждане. Предвид на местонаходищата по високите области на Андите (1800 до 3400 м) се препоръчва да се отглежда при сурови условия и големи температурни разлики. Растенията, чийто растеж е дървовиден, достигат 6 м височина. Издънките, отначало синьозелени (с диаметър до 15 см), имат 6 до 9 широки закръглени ребра с леки напречни вдлъбвания над ареолите. Понякога липсват сивока-фявите или сиви бодли, 3 до 7 на брой. Нощните, бели, дъхави, дълги до 23 см цветове се появяват през лятото. Родът обхваща около 80 описа ни вида, повечето от които са лесни за отглеждане.

Mammillaria herrerae

2009-09-27T17:04:00.004+03:00

Видът се намира в мексиканския щат Керетаро на височи на 1800 метра по хълмистите скалисти плата над Вила Хермоса. В щата Сан Луис Потоси също има няколко местонаходища на редкия вид. Дребните растения рядко се срещат в открити храстовидни местности с варовикови шисти и чакъл. Закръгленият вид рядко пуска издънки и дости га само 4 см диаметър. Белите, тънки, четинести бодилчета, повече от 100 на всяка ареола, обвиват изцяло тялото. Карминеночервените цветове със зелено близалце и големи на 2 до 3 см цъфтят от юни до август. Не е растение за начинаещи.

Islaya krainziana

2009-09-24T17:36:00.002+03:00

Името на растението е свързано с южно перуанската провинция Ислай. Видът произхожда от северно Чили, близо до перуанската граница в пустинна област, където почти никога не вали, но е постоянно мъгливо. Корените на тези приспособени към екстремни местонаходища кактуси са разположени непосредствено под повърхността на земята. Почвите са обикновено без хумус и чакълести. Този изключително вариаби-лен вид цъфти близо до върха с жълти цветове с размер 3 см, които образуват едри червени плодове, наречени отбранителни плодове. През цялата година растенията се нуждаят от слънчево място. Родът, впрочем приписван към Neoporteria, обхваща около 12 описани вида, които се култивират сравнително лесно.

Epiphyllum

2009-09-23T10:42:00.002+03:00

През последните сто години са развъдени невероятно много хибриди, отличаващи се със силна склонност към цъфтеж и с прелестни окраски. Показаният хибрид представлява и останалите. Като епифитен обитател на тропична та дъждовна гора предците на съвременните хибриди се срещат също в Коста Рика, Гватемала, Панама и Хондурас, както и в северните части на Южна Америка и в мексиканските щати Чиапас и Оаксака. Други видове от рода ви реят в Бразилия, Венецуела, Боливия, Перу, Британска Гвиана и Тринидад. Тези кактуси са много подходящи за начинаещи любители и за колекционери, които разполагат с много място. Хибри дите Epiphyllum понасят някои грешки в отглеждането.

ИЗКУСТВОТО НА ПРИСАЖДАНЕТО

2009-09-22T10:59:00.003+03:00

Присаждането често буди удивление у начинаещите любители на кактуси, тъй като им се струва нещо особено. Всъщност то не е нищо специално, не е и магия, въпреки че значението му все още се оспорва. Нямаме намерение да се включваме в този спор, а само ясно да подчертаем, че независимо от мнението на опонентите, основа нията в подкрепа на присаждането са повече. Но ако не се стремите към определена цел, присаждането е абсолют но безсмислено, факт е, че подложките с мно го силен растеж могат значително да променят хабитуса на присадката, така че тя вече да няма нищо общо с расте нията от същия вид. Поник с големина на грахово зърно на Mammillaria bocasana или Раrodia mairanana, присаден върху Selenicereus grandiflorus, може за две-три години да по расне колкото юмрук.

Присаждането има смисъл, ако:

- желаете да ускорите и засилите растежа на кактуси, които растат подчертано слабо и бавно,

- искате да получавате и раз множавате редки видове,

- искате да декорирате интересни кристати върху високи подложки, за да получите ин тересно оформление,

- трябва да присадите кактуси без хлорофил върху хлоро-филоводещи подложки, за да ги запазите,

-за нуждите на селекцията малките поници трябва бързо и сигурно да достигнат зре лост на цъфтене,

- искате да спасите кактуси с болни корени, докато отново Добият възможност за образуване на собствени корени.

Melocactus aureus

2009-09-21T15:14:00.002+03:00

Видът произхожда от Бразилия, в северна Баия, южно от планинското било на Сера де Еспиняо и източно от Рио Сао франсиско по изветрени варовикови скали, както и по ливадите в сухите планински склонове на Рио Жакаре на 400 до 500 м. На много места той е до голяма степен унищожен от колекционери, пожари и строеж на пътища. Матово лазурносиньото растение с височина 16 см и ши рина 15 см има 9 до 10 ребра. Цефалиумът може да стане 5 см висок. Карминеночервените цветове с дължина 12 до 15 мм покарват от белия, обсипан с червени четинки цефалиум. Успешно култивиране е възможно само в топла оранжерия с много слънце. Не е растение за начинаещи.

Mammillaria maritima

2009-09-20T21:48:00.002+03:00

Cochemiea maritima

Видът расте на колонии в крайбрежната област при Пунта Бланка в Долна Калифорния (Мексико). Той предпочита сухи, каменисти местности с рядка твърда тревиста растителност и храсти. Сиво-зелените ци линдрични издънки достигат дължина 7 до 10 см и шири на 3 до 5 см. По ареолите са разположени 10-15 сиви до тъмнокафяви крайни и 3-4 средни бодли, един от които е с дължина 5 см. Аленочервените цветове са дълги около 3 см. Те са цигоморфни, тоест имат само една ос на симетрия. Това ги прави удобни за опрашване от колибри. Не е растение за на чинаещи. Зимуват при температура най-малко 8° С на слънчево изложение.

Lobivia aurea

2009-09-18T15:11:00.002+03:00

Родът Lobivia е един от най-любимите кактуси. Този извънредно вариращ вид произхожда от района, простиращ се от Сиера Чика де Кордоба до Сиера Сан Луис. Рауш описва общо 10 различни разновидности на този вид, които се различават по отделни детайли. Показаният тук вариетет е намерен в Сиера Гранде де Кордоба. Той достига около 10 см в диаметър. В началните летни месеци цъфти с лимоно-вожълти цветове с дължина 7-9 см и по-тъмни отвън. Растенията се нуждаят от го ляма разлика между дневната и нощната, както и между зимната и лятната температура. Понастоящем се ос порва отличаването на рода от Echinopsis.

Echinomastus macdowellii

2009-09-17T10:52:00.002+03:00

Видът е разпространен в предимно сухите области на мек сиканските щати Коахуила и Нуево Леон. Той расте обикновено незащитен от слънце то по каменисти, скалисти почви, в падините с ерозира ли скали и по сухи ливади. Сферичното растение с ширина до 10 см е изцяло обвито с тънки, бели трънчета, фуниевидните розовочервени цвет-чета с дължина 3 до 6 см, се показват от гъстата трънли ва обвивка близо до върха. Някои съвременни автори отнасят всички видове от рода към род Thelocactus, а други видове се причисляват към Sclerocactus или Neolloydia. През зимата е необходи мо да бъдат сухи; също трябва да има голяма разлика между дневните и нощните температури.

Mammillaria baumii

2009-09-16T11:03:00.002+03:00

Видът се причислява към Dolichothele от различните автори. Той се среща в мексиканския щат Тамаулипас, в обшириня район на Сан Висенте на височина 450 до 1200 м. На местонаходището си видът расте в смес от хумус и минерален субстрат. Ниското, закръглено, тъмнозелено растение има брадавици с дължина 8 до 11 мм, по чиито бели ареоли са разположени повече от 30 финочетинести крайни и 4 до 7 жълтеникави, прави централни бодли. Жълтите цветове с големина 20 до 30 мм цъфтят в началните летни месеци. По-голямата част от видовете - над 250, от рода са леки за култивиране кактуси, ако се спазват някои съвети.

Echinofossulocactus albatus

2009-09-15T10:29:00.001+03:00

(лат. echinus = таралеж, лат. fossula = малка вдлъбнатина, бразда). Почти всички видове от рода виреят в Северно и Централно Мексико на височина между 1200 и 1600 метра върху каменисти, песъчливо-глинести почти. Характерни за рода са по-силно или по-слабо изразените ламели, които осигуряват много голяма асимилационна повърхност. По този начин част от епидермата е постоян но засенчена. Този вид се от личава с лъчистобели крайни и кафеникавожълти централ ни бодли. Светложълтите цветове близо до върха се появяват в ранна пролет. Родът об хваща 30 вида, а според някои тълкувания само малко пове че от 10 вида. Всички видове са отлични за начинаещи.

Echinofossulocactus violaciflorus

2009-09-14T12:21:00.003+03:00

Този красив вид вирее в Мексико в близост до Агуас Калиентес върху каменисто-чакълести, както и върху тревни площи. Съпроводителна флора са агаве, почвени бромелии, ксерофитни храстала ци и др. Карл Шуман прави опити да въведе изговарящо то се по-лесно родово име Stenocactus, но съгласно меж дународните правила за ботаническата терминология и наименуване остава валидно старото наименование Echi nofossulocactus. Топчестите растения, които на възраст израстват леко източени, имат повече от 35 ребра с много различна трънливост. Цвето вете, широки около 3,5 см, с къси тръбички имат насите но пурпурновиолетови средни ивици на белезникав фон.

Echinocereus viridiflorus

2009-09-13T15:06:00.003+03:00

(лат. viridiflorus = зеленоцветен)
Променливият вид е разпрос транен на територията на САЩ (Колорадо, Южна Дакота, Уайоминг, Тексас, Ню Мексико, Канзас, Оклахома). Той расте предимно върху камениста почва, по чакълести равнини, по наносни площи в тревата и покрай горите на височина между 1400 и 2900 метра. Кактусът е с 13 до 15 ребра, широк 2-4 см, рядко достига повече от 5 см височина. Отстрани се появяват жълтозелени цветове с кафеникава ивица по средата на външните лист. Видът обича много свеж въздух и голяма разлика между дневната и нощната температура, както и между лятото и зимата.

Echninofossulocactus phyllacantlras

2009-09-11T10:17:00.001+03:00

Извънредно интересният вид се среща преди всичко в Централно Мексико и в мексиканския щат Идалго. Както при почти всички видове от рода точното определяне е затруднено от невероятния вариабилитет и абсолютно размитите преходи между видовете. Освен това бодлите на растенията в нашите колекции обикно вено се различават значител но от тези в родината им, където достигат 6-8 см дължина. Растенията имат повече от 30 ребра. Жълтеникавите цвето ве с дължина 1,5 до 2 см се по явяват рано напролет, ако са били изложени на слънце през зимата. Предстои родът да бъде обработен наново.

Echinocereus baileyi

2009-09-10T15:35:00.003+03:00

Този вид, който у нас е почти напълно зимеустойчив, про изхожда от планините Вихита в Оклахома. Върху каменисти и песъчливи, тоест предимно минерални почви по планинските склонове, покрай сипеи и в тревистите части на височина между 1000 и 2000 метра се срещат прекрас ни групи от този богат на вариетета вид. У нас тези кактуси достигат височина 10-12 метра. При култура на открито и на силно слънчево място цветовете с големина 6-7 см се появяват в началото на лятото. Аз култивирам от годи ни този и други видове Echinocereus в полите на Шварцвалд на височина 500 м. Кактусите растат на слънчев южен склон в силно минерален субстрат без защита от дъжд.

Echinocactus grusonii

2009-09-09T10:56:00.002+03:00

гр. echinos = таралеж
В родината си, мексикански те щати Сан Луис Потоси и Идалго, този кактус е под закрилата на закона за защита на природата. Народното му на именование е „тронът на мащехата". Там той вирее в сухи ливади и храсталаци върху каменисто-минерален субстрат. На възраст този гигантски кактус достига около 1,30 м височина и до 1 м диаметър. Младите растения са осеяни с брадавици, ребрата се развиват за няколко години. Силните, жълти, дълги до 4 см бодли са пръснати по ареолите на около 30 ребра. Изисква топло и много слънчево място през цялата година. През зимата температурата не трябва да бъде под 8° С. Родът обхваща 10 вида, но Е. gmsonii е единственият, който се отглежда лесно.

Coryphantha bernalensis

2009-09-08T10:44:00.001+03:00

Едно от най-големите местонаходища се намира на север от Бернал (откъдето идва и името му) в мексиканския щат Керетаро. Растителност та там е бедна поради предим но каменистата почва. С. bernalensis достига височина 10 до 12 см и ширина 8 до 9

см. С течение на годините се образуват групи от множест во растения. В края на лято то се появяват сравнително дребните, светложълти цвето ве с по-тъмни централни иви ци отвън. През цялата година се нуждае от слънчево място с голяма разлика между дневната и нощната темпера тура, както и между лятото и зимата. Родът обхваща пове че от 80 описани видове, кои то се отглеждат лесно.

Matucana krahnii

2009-09-07T11:09:00.002+03:00

Родът е наречен на името на перуанския град Матукана в близост до местонаходището му. Видът се среща източно от Балсас в перуанската област на Амазонка, където има много разновидности. Намира се в пукнатини и вдлъбнатини на стръмни скални стени на височина между 2000 и 3000 метра. Ниските, топчести, тъмнозелени кактуси достигат диаметър 5 до 6 см. Кафявите бодли посивяват впоследствие. На различните местонаходища цъфти с под гънати цветове през пролетта или в края на лятото. Съответно на произхода си видът изисква зимуване на хладно и слънчево място с голяма разлика между дневните и нощните, както и между зимните и летните температури.

Copiapoa tenuissima

2009-09-07T11:07:00.001+03:00

Родината на този вид с дребни цветове са крайбрежните зони в провинцията Антофагаста в Северно Чили. Забележителен е почти черният му епидермис. Кактусите се предпазват от горещия пустинен климат по каменистите скални тераси с восъчен слой или цветни пигменти. Този вид има реповидни корени, с чиито запаси може да издържа на продължителна суша. Жълтите цветове с форма на широка фуния се появяват близо до върха през последните летни месеци. Всичките 40 известни вида от рода се култивират трудно. Те изискват сухо, хладно, но не мразовито място през зимата и минерален субстрат. Поливат се малко.

Buiningia brevicylindriea

2009-09-06T13:14:00.002+03:00

Холандският изследовател на кактуси А. ф. Буининг открива вида в Бразилия през 1966 г., във федералния щат Минас Жераис, северно от Рио Жекинтинхонха, в ерозиралиска ли с изпълнени с хумус падини наред с почвени орхидеи и бромелии. Растението със скъсен цилиндър (лат. brevicy lindriea) достига 30 см височина. Почти възрастните екземпляри образуват встрани цефалиум с бял мъх и жълти бодилчета. Само на много слънчево и целогодишно топло място през лятото разцъф ват жълтеникави цветове с големина 15 мм. Интересно то в морфологично отноше ние растение е подходящо за опитни колекционери, които разполагат с необходимите условия.

Notocactus buiningii

2009-09-05T16:02:00.002+03:00

Наречен на името на холандеца А. ф. X. Буининг. Произхожда от граничния район между Бразилия и Уругвай, югозападно от Ливраменто в областта Ривера в Уругвай. Напоследък са открити и други находища в Уругвай. Видът расте върху камениста, скал на почва в изпълнени с хумус вдлъбнатини, в леката сянка на храсти и тревисти растения. Светло сиво-зеленото растение със сплесната топчеста форма има около 16 ребра, разположени върху гърбици. По белите мъхести ареоли има 4 до 8 жълтени кави до кафяви бодли. Цъфти през лятото близо до върха с жълти цветове, широки 7 до 8 см. Родът обхваща пове че от 100 вида. Кактусите са лесни за отглеждане.

Echinocereus schmollii / Wilcoxia schmollii

2009-09-05T15:57:00.002+03:00

Този вид има мека месеста част и удебелен реповиден корен. Областта на разпространението му се намира в мексиканския щат Керетаро при Ла Мисион. За издръжливост растението се култивира от колекционерите у нас чрез присаждане. Така то става до 15 мм широко, докато в родината си достига диаметър само 6 до 8 мм. Видът се отличава с много тъмен епидермис, плоските ребра, 9-10 на брой, са пръснати в малки гърбици. Не много бодливите, белезникави или по-тъмни бодли имат вид на коса. Подходящ само за много опитни колекционери. Време на цъфтеж - летните месеци.

Echinopsis chamaecereus

2009-09-04T11:09:00.001+03:00

Chamaecereus silvestriiгр. chamae = миниатюрен, нисък

Монотипният вид е открит в аржентинските провинции Салта и Тукуман. Там той расте в тревисти планински области. Растението с меки издънки образува атрактивни групи. Светлозелените издънки достигат ширина само 1 до 1,5 см и дължина 10 до 15 см. Идеално растение за отглеждане на открито през лятото. При сурови условия и напъл но сух субстрат растенията издържат на студ до -8° С. Важно е да има голяма разлика между дневните и нощните, както и между летните и зимни температури. В не-отопляемата, слънчева ранна леха на автора по-старите групи цъфтят всяка година с по вече от 100 цвята. Препоръчително е за начинаещи.

Echinofossulocactus vaupelianus

2009-09-03T13:57:00.000+03:00

Този широко разпространен в Централно Мексико вид е също много вариабилен; на възраст той образува красиви групи. Растението е с 30 до 40 пластинковидни, вълнисти ребра. Те имат бели мъхести ареоли с прави или леко извити, изшилени, силно бодливи бодли, които изцяло обвиват растителното тяло. Кре мавите цветове са с по-тъм ни ивици по външните ръбове на цветните листчета. Всички видове Echinofossulo cactus се отглеждат почти без проблемно, ако им се осигури силно слънце и много свеж въздух през цялата година, а от края на април до средата на септември - постоян на лека влажност. Зимуват сухи на хладно място.

Coryphantha greenwoodii

2009-09-03T13:52:00.001+03:00

(гр. koryphe = връх, теме; гр. anthe = цвят)
Видът се среща в мексиканския щат Вера Крус в долина та на Акапулко и в околностите, в пещери на височина между 1000 и 1700 метра. Стабилният тъмнозелен кактус има здрави светлокафяви бодли, които са малко по-слаби при младите екземпляри. Видът силно напомня С. andreae, който вирее в същия район. Популациите частично се преплитат, при което е възможно да се образуват хибриди. Върховете им са леко за облени. Родът се разпознава по набраздените отгоре брадавици при цъфналите растения. Цветовете се появяват в късното лято в основата на браздите в аксилите. Поникналите от семена растения цъфтят на третата година.

Astrophytum myriostigma

2009-09-02T11:41:00.002+03:00

Прочутата „владишка корона" спада към най-обичаните видове. Родината на този абсолютно гладък кактус са планините на Централно до Северно Мексико. Той расте върху предимно минерални почви от низините нагоре до над 2000 метра. Типичният А. myriostigma с 5 ребра (по-рядко с 3 до 4 или 6 до 8) е обсипан с многобройни дребни бели пухчета. Жълтите цветове с копринен блясък и ширина до 6 см се отварят през летните месеци, когато са из ложени на силно слънце. Добре гледаните екзеямпляри за почват да цъфтят, когато достигнат диаметър 3 см. За десетки години старите расте ния израстват на височина до 40-60 см. Препоръчват се и за начинаещи.

Cleistocactus strausii

2009-09-01T10:16:00.001+03:00

Впечатляващият кактус расте в непроходимите райони на Северна Аржентина, по боливийската граница, на височи на до 1800 м в тъмни вулканични скали. Той спада към най-красивите стълбовидни кактуси. Израсналите колони с бели четинки достигат 7 до 10 см на ширина и 2 до 2,50 м височина. В продължение на години те може да образуват атрактивни групи. Особено красив е Cleistocactus strausii, когато в началото на лятото между че тинестите бодли се появят ви неночервените цветове. Старите екземпляри цъфтят всеки сезон със стотици цветове. Този кактус изглежда прекрасно, засаден в качета или свободно в оранжерия. Важно е да се проветрява често. Подходящ за начинаещи.

Astrophytum asterias

2009-08-31T11:21:00.002+03:00

Родината на този вид е мексиканският щат Тамаулипас. В периоди на суша растения та се снишават до нивото на почвата. Видът без бодли има 8 ребра. Плоскотопчестите, сивозелени тела са обсипани с бели пухчета. В разгара или в края на лятото близо до върха се появяват фуниевидни, жълти цветове с тъмночерве на гърловина, които достигат 6-7 см в диаметър. Този интересен малък род обхваща око ло 6 вида. Областта на разп ространение е от Мексико до Тексас. СА. asterias трябва да се заемат само опитни колекционери.

Arrojadoa rhodantha

2009-08-30T18:28:00.001+03:00

Растението вирее в каменисти области в Източна Бразилия във федералните щати Минас Жераиси Баия на височина 400 до 900 м. Издънките с дължина до 2 м и ширина 2 до 5 см растат отначало нагоре, а след това полегнали с тенденция към изправяне. Типични за семейството са крайните цефалии, които обрастват през следващия вегетационен период, образувайки пръстени. От четинестите пръстени се появяват цветове. Бодлите, които в началото са светлокафяви, по-късно посивяват. Тръбовидните червеновиолетови цветове с дължина 3 до 4 см се отварят обикновено във вечерните часове. Родът обхваща 8 вида, които с изключение на Airojadoa rhodantha не са много подходящи за начинаещи.

Lobivia araclmacantha

2009-08-29T14:03:00.003+03:00

От гр. arachne = паяк; гр. akanthos - шип, трън) Родовото наименование Lobivia е изведено от разместване на буквите от името на главната област на разпростране ние Боливия. Някои видове се срещат също в Перу и Север на Аржентина. Този вид е намиран при Самаипата, Санта Крус и Комарапа в департа мента Кохабамба в Боливия. Тъмнозеленото растение пуска издънки и достига 2 см височина и 4 см диаметър. Бодлите, подобни на паяжина, са плътно прилепнали. Фуниеобразните цветове са с жълт до оранжев цвят. Родът обхваща повече от 100 вида и многобройни разновидности. Растенията са стабилни и под ходящи за начинаещи.

Astrophytum senile

2009-08-28T11:22:00.001+03:00

Този кактус расте върху каме нисти, глинесто-минерални почви в планините на мекси канския щат Коахуила. Видът е частично обвит от огънати, храстовидно разбъркани бодли. Много разнообразна е окраската на бодлите, която може да бъде сива до розово-червена или кафява до черна. Тъмнозеленият епидермис е почти винаги без мъх. Възрастните растения с 8-9 ребра достигат 30 см височина и 10 см диаметър. Красивите жълти цветове с ширина 6 до 8 см и червена гърловина се появяват при 3 до 4-годишните
екземпляри, изложени на силно слънце. Растението не трябва да зимува при темпе ратура под 10° С, тъй като тогава по него се появяват червенокафяви петна. Не е растение за начинаещи.

Cryptoceresus anthonyanus

2009-08-27T10:36:00.002+03:00

Епифитът от районите на дъждовните гори на мексиканския щат Хиапас вирее по клони и дървесни чатали, а понякога покрива влажни сенчести скални стени. Нарязаните тъмно до светлозелени издънки достигат 10-15 см на ширина и няколко метра на височина. Бодлите по ареолите са дребни. Дъхавите цветове - отвътре жълтеника ви, а отвън пурпурни - се появяват в началото на лятото и може да станат 12 до 15 см дълги и 17 до 20 см широки. Доказателство за близкото му родство с Selenicereus са трън ливите плодове с големина на лимон. През зимата се под държа температура най-мал ко 10° С и равномерна влага. Периодът на зимен покой е от октомври-ноември до края на февруари, като през това вре ме се полива слабо.

Thelocactus bicolor

2009-08-26T14:04:00.001+03:00

Този вариабилен и разпространен вид се среща в южен Тексас до Централно Мексико, в щата Сан Луис Потоси и Кере-таро. Конусовидните, тъмнозелени и рядко пускащи издънки растения достигат около 10 см в диаметър. С възрастта тялото им се удължава леко. Ребрата - 8 до 13, са малко усу кани и разпределени в бухна ли гърбици. По белите сплъс тени ареоли, които по-късно се оголват, са разположени 15-20 белезникави до кафеникави крайни и 1 до 4 централни бод ли с дължина 3,5 см. При въз растните растения бодлите, които обикновено са двуцвет ни (лат. bicolor), посивяват. През лятото близо до върха над ареолите цъфват пурпурно-розови цветове с ширина 6 см.

Epithelantha micromeris

2009-08-25T12:53:00.002+03:00

Това е монотипен род с един вид и различни вариетети, широко разпространени в Мексико. Прави впечатление, че тези кактуси често растат в почти чист варовиков чакъл или варовикови хълмове. Местонаходищата на височина 500 до 1300 м са много сухи и слън чеви. Заедно с издънките се получават атрактивни групи. При добри условия тези кактуси достигат височина 8 см и ширина 4 см. Белезникавите до розови цветове с големина 10 до 12 мм се появяват на върха. Необходимо е силно слънчево място през цялата година, по възможност в оранжерия плътно под стъкло. Не е растение за начинаещи.