Видове конструкции за ранна леха

Сръчните любители на кактуси могат лесно да си направят ранна леха съобразно собствените си потребности и представи. За по-малки сбирки в магазините се предлагат различни сандъчета, които се разполагат и поддържат лесно, тъй като са направени обикновено от неръждаеми материали. Те трябва да имат изолиращо остъкляване, или двойни стени.

Кактуси в ранна леха

Точно погледнато, понятието „ранна леха" е погрешно, тъй като това всъщност е малка оранжерия, която обединява в себе си редица предимства на „по-голямата си сестра". Необходимо е да се прави раз лика между култивиране в ранна леха в ограничен пери од от време - от началото на април до средата на октомври, и сандъче, в което, вместо в оранжерия, е възможно целогодишно да се отглеждат кактуси. Вторият целогодишен вариант изисква значително по-солидна ранна леха, която е не само по-добре изолирана, но има стабилна ос нова. Освен това тя може да се предпази от силен студ с помощта на електрически кабел, отоплителен радиатор или вентилатор за топъл въздух с термостат.

Предимствата на „суровото" култивиране на кактусите

С изключение на много чувствителните кактуси, които ще разгледаме по-нататък, много родове може да се култивират „сурово". Особено подходяща за тази цел е ранната леха. За доброто състояние на кактуси те са необходими следните условия: оптимално слънчево нагряване, вятър, летни дъжове, роса и преди всичко голяма разлика между дневната и нощната, както и между лятната и зимната температура. Освен това кактусите не трябва да остават дни наред в пълни с вода чинийки, необходим е добър дренаж от дребни парченца пемза, лава, гранит или глинест гранулат.

Грижи за кактусите през Януари и Февруари

В зависимост от мястото при някои зимеустойчиви кактуси появата на първите колебли ви пъпки вещае близкия край на периода на покой. Дните отново се удължават, слънцето постепенно се засилва. Повечето кактуси се поддържат все още сухи на своето хладно и по възможност слънчево място. Разбира се, не се наторяват! Епифитните кактуси (като Rhipsalis, Schulmbergera и т.н.) стоят на малко по топло, получават редовно вода и много малко тор, в никакъв случай не трябва да бъдат мокри!

Ако имате възможност, в мрачни дни може да им оси гурявате допълнителна светлина със специални лампи. За да се калят растенията, е важ но винаги да имат свеж въздух. Животинските и гъбичните паразити често отбягват правилно култивираните кактуси. Пониците нямат период на покой през първата си го дина; те трябва да израстват постепенно на топло и много светло място при много умерена влага.

Все пак, въпреки всички пред пазни мерки, е възможно именно през тези седмици поради сухия въздух експлозив но да се размножат промъкналите се или незабелязани власести щитоносни въшки, щитоносни въшки или акари. Ето защо правилото е: Внимавайте!

Mammillaria erythrosperma

(гр. erythrospermus = с червени семена) Видът е открит в мексиканския щат Сан Луис Потоси при Сан Франсиско в Сиера Алварес на височина около 2000 метра в предимно камениста местност и по обрасли с редки дъбови гори склонове. Главите на тъмнозеления вид, който пуска много издънки, достигат диаметър 4 до 6 см. Ареолите се състоят от 15 до 30 тънки, бели крайни и 1 до 3 червено-кафяви централни бодли, най-долният от които е с кукички. В периода от април до юли по старите групи се появяват множество карминени цветове с дължина 1,5 см. Това е много благодарно растение, ако не се полива обилно!

Notocactus scopa

(лат. scopa = метла) Вариабилният вид се среща предимно в Южна Бразилия. Той расте в каменисто-скалисти почви по бреговете на Ла Плата. Други местонаходища има в Северен Уругвай и в пограничния бразилски щат Рио Гранде до Сол. Ня кои изходни форми пускат издънки в основата, а други растат солитерно. Обикнове но растенията имат форма на колона с диаметър от 6 до 10 см и височина до 50 см. Те имат 24 до 35 слабо гърбести и леко спираловидно завити ребра. По ареолите са разположени 30 до 40 бели крайни и 3 до 4 кафяви централни бодли. През летните месеци близо до върха се появяват сернистожълти цветове с форма на къса фуния и ширина 45 мм.

Notocactus leninghausii

Видът произхожда от Южна Бразилия, в щата Рио Гранде до Сол. В миналото видът се числял към рода Eriocactus. Днес всички видове Eriocactus се класифицират към Notocac tus. Този вид, който расте стъбловидно и пуска издънки, на местонаходището си дости га височина над 1 м при диаметър 8-10 см. На възраст, при определена дължина, той може да расте легнал с тенденция към изправяне. Расте нията имат повече от 20 ребра и меденожълти, четинко-видни бодли. Върхът обикновено е наклонен спрямо над­лъжната ос на тялото, насочен към по-силна светлина. Жълтите цветове с ширина до 6 см се появяват през лятото близо до върха. Подходящо растение за начинаещи.

Mammillaria marksiana

Този красив вид расте в запад ната част на Сиера Мадре в мексиканския щат Синалоа на височина 1400 м. Местона-ходището при Парида е една стръмна южна скала от изветрей гранит, намираща се в дъ бова гора. Там видът населя ва пукнатини, запълнени със смес от хумус и гранит. Светлозеленият кактус с форма на широка сфера рядко пуска издънки и достига височина 4,5 см и диаметър до 11 см. По ареолите са разположени 8 до 10 жълти крайни бодли и един централен. При нараня ване растението отделя бял млечкав сок. Дългите около 2 см и също толкова широки, светложълти цветове се появяват през пролетта във венец около върха.