Astrophytum asterias

Родината на този вид е мексиканският щат Тамаулипас. В периоди на суша растения та се снишават до нивото на почвата. Видът без бодли има 8 ребра. Плоскотопчестите, сивозелени тела са обсипани с бели пухчета. В разгара или в края на лятото близо до върха се появяват фуниевидни, жълти цветове с тъмночерве на гърловина, които достигат 6-7 см в диаметър. Този интересен малък род обхваща око ло 6 вида. Областта на разп ространение е от Мексико до Тексас. СА. asterias трябва да се заемат само опитни колекционери.

Arrojadoa rhodantha

Растението вирее в каменисти области в Източна Бразилия във федералните щати Минас Жераиси Баия на височина 400 до 900 м. Издънките с дължина до 2 м и ширина 2 до 5 см растат отначало нагоре, а след това полегнали с тенденция към изправяне. Типични за семейство­то са крайните цефалии, които обрастват през следващия вегетационен период, образувайки пръстени. От четинестите пръстени се появяват цветове. Бодлите, които в на­чалото са светлокафяви, по-късно посивяват. Тръбовидните червеновиолетови цветове с дължина 3 до 4 см се отварят обикновено във вечерните часове. Родът обхваща 8 вида, които с изключение на Airojadoa rhodantha не са мно­го подходящи за начинаещи.

Lobivia araclmacantha

От гр. arachne = паяк; гр. akanthos - шип, трън) Родовото наименование Lobivia е изведено от разместване на буквите от името на главната област на разпростране ние Боливия. Някои видове се срещат също в Перу и Север на Аржентина. Този вид е намиран при Самаипата, Санта Крус и Комарапа в департа мента Кохабамба в Боливия. Тъмнозеленото растение пуска издънки и достига 2 см височина и 4 см диаметър. Бодлите, подобни на паяжина, са плътно прилепнали. Фуниеобразните цветове са с жълт до оранжев цвят. Родът обхваща повече от 100 вида и многобройни разновидности. Растенията са стабилни и под ходящи за начинаещи.

Astrophytum senile

Този кактус расте върху каме нисти, глинесто-минерални почви в планините на мекси канския щат Коахуила. Видът е частично обвит от огънати, храстовидно разбъркани бодли. Много разнообразна е окраската на бодлите, която може да бъде сива до розово-червена или кафява до черна. Тъмнозеленият епидермис е почти винаги без мъх. Възрастните растения с 8-9 ребра достигат 30 см височина и 10 см диаметър. Красивите жълти цветове с ширина 6 до 8 см и червена гърловина се появяват при 3 до 4-годишните
екземпляри, изложени на силно слънце. Растението не трябва да зимува при темпе ратура под 10° С, тъй като тогава по него се появяват червенокафяви петна. Не е растение за начинаещи.

Cryptoceresus anthonyanus

Епифитът от районите на дъждовните гори на мексиканския щат Хиапас вирее по клони и дървесни чатали, а понякога покрива влажни сенчести скални стени. Нарязаните тъмно до светлозелени издънки достигат 10-15 см на ширина и няколко метра на височина. Бодлите по ареолите са дребни. Дъхавите цветове - отвътре жълтеника ви, а отвън пурпурни - се поя­вяват в началото на лятото и може да станат 12 до 15 см дълги и 17 до 20 см широки. Доказателство за близкото му родство с Selenicereus са трън ливите плодове с големина на лимон. През зимата се под държа температура най-мал ко 10° С и равномерна влага. Периодът на зимен покой е от октомври-ноември до края на февруари, като през това вре ме се полива слабо.

Thelocactus bicolor

Този вариабилен и разпространен вид се среща в южен Тексас до Централно Мексико, в щата Сан Луис Потоси и Кере-таро. Конусовидните, тъмнозелени и рядко пускащи издънки растения достигат около 10 см в диаметър. С възрастта тялото им се удължава леко. Ребрата - 8 до 13, са малко усу кани и разпределени в бухна ли гърбици. По белите сплъс тени ареоли, които по-късно се оголват, са разположени 15-20 белезникави до кафеникави крайни и 1 до 4 централни бод ли с дължина 3,5 см. При въз растните растения бодлите, които обикновено са двуцвет ни (лат. bicolor), посивяват. През лятото близо до върха над ареолите цъфват пурпурно-розови цветове с ширина 6 см.

Epithelantha micromeris

Това е монотипен род с един вид и различни вариетети, широко разпространени в Мексико. Прави впечатление, че тези кактуси често растат в почти чист варовиков чакъл или варовикови хълмове. Местонаходищата на височина 500 до 1300 м са много сухи и слън чеви. Заедно с издънките се получават атрактивни групи. При добри условия тези кактуси достигат височина 8 см и ширина 4 см. Белезникавите до розови цветове с големина 10 до 12 мм се появяват на върха. Необходимо е силно слънчево място през цялата година, по възможност в оранжерия плътно под стъкло. Не е растение за начинаещи.

Discocactus horstii

Откритият едва през 1971 го дина от Леополдо Хорст как-
тус вирее при Сиера до Барао в бразилския щат Минас Же-раис на височина около 1000 метра. По време на суша на местонаходището си дребното растение се крие в кварцовите пластове. Кафявозеленото тяло върху реповиден корен достига 5-6 см диаметър. Пок ритият с бял мъх цефалиум може да стане висок 2 см. Нощните дъхави бели цвето ве изникват от цефалиума. Но всичките 20 описани вида от този род са много капризни и трябва да се култивират само от много опитни колекционе ри в оранжерии с добри тем пературни условия. Поради прекаленото усърдие на някои колекционери много от видо вете са застрашени от изчез ване в местонаходищата си.

Gymnocalicium anisitsii

Този интересен вид се среща в Парагвай, по Рио Тигатиями. В младежкия стадий той е зелен, а по-късно, изложен на много силно слънце, добива лек бакърен оттенък. Гърбичестите ребра, 8 до 12 на брой, са ясно отделени едно от друго от надлъжни бразди. При младите издънки бодлите са светлокафяви. Близо до върха се появяват широките 4-5 см и също толкова дълги бели цветове с кафявовиолетови очертания по върха на цветните листчета и отвън. Родът Gymnocalicium обхваща над 100 вида. Всичките пред­почитат много светло, но полусенчесто място. С някои изключения това са растения, лесни за отглеждане.

Ariocarpus trigonus

Името на вида е свързано с формата на брадавицата (гр. trigonus = триъгълен). Този кактус расте по варовитите хълмове в долината на Яумаве в мексиканските федерал­ни щати Тамаулипас и Нуево Леон върху песъчливо-чакълести, както и глинести до слоести почви на височина 400 до 1100 м. Вследствие на безите на усърдни колекцио­нери появата му в родните местонаходища е силно огра­ничена. По-възрастните ек­земпляри образуват прелест­и групи. На местонаходището брадавиците по дебелите реповидни корени стърчат само няколко сантиметра над земята. У нас жълтите цвето­ве с ширина 4 до 5 см се поя­вяват по възрастни растения само през години с много слънце. Този вид е подходящ само за опитни специалисти с оранжерия.

Ariocarpus kotschoubeyanus

По хабитус и цвят този как­тус се слива със своята среда толкова добре, че когато не е цъфнал почти не може да се разпознае на местонаходище-то си в Централно Мексико.

Там той расте върху глинес­ти до каменисти почви. Със своите разположени дълбоко в земята реповидни корени този вид преживява дори про­дължителни периоди на суша. При културите широките око­ло 3 до 5 см карминеночерве-ни цветове с къси тръбички излизат от млади брадавички близо до върха в края на ля­тото. Всички видове от рода Ariocarpus (общо 5 вида) не са подходящи за начинаещи лю­бители. Тези прелестни как­туси имат шанс за оцеляване само ако се култивират от опитни специалисти в оран­жерия.

Gymnocalicium denudatum

лат. denudatus = оголен, гол
Това растение е извънредно вариабилно, може би защото произхожда от огромен ра йон - в Южна Бразилия, провинцията Риу Гранди ду Сул, в Северен Парагвай при Такуарембо и Ривера, близо до бразилската граница и в Северна Аржентина, в Мисионес край Санта Ана. Сплеснато-заобленото, блестящо тъмно зелено растение достига 4 до 8 см диаметър. По късно до бива по-кръгла форма. Белез никавите крайни бодли са прилегнали близо до тялото. Стройните тръбести цветове с диаметър 6-7 см имат тън ки остри блестящобели петалии. В разгара на лятото трябва да бъде под лека сянка, а през зимата при температура не по-ниска от 6° С.

Кристат

Кристат е особен вид превързване, форма на петльов гребен. Различаваща се от обичайния растеж форма на гребена или превързване, лентовидно разширена вегета ционна точка във върха. Касае се за спонтанно явление, а не за заболяване на растението! Съществуват различни хипоте зи за причините, но няма сигур ни доказателства.

Ferocactus glaucescens

Доста често срещаният в на шите колекции кактус произ хожда от източната част на Централно Мексико. Той расте по тревистите скалисти плата в щата Идалго. Растението може да достигне 40 см диаметър. По синьозелените остри ребра, на брой 11 до 15, върху издължени ареоли са разпо ложени жълти, прави или леко извити бодли. Достигнали ди аметър 15 см, при добро гледане тези кактуси цъфтят ре довно в началото на лятото. Жълтеникавите цветове стават 3-4 см широки. Важно е мястото да бъде добре отоплено и силно слънчево през ця­лата година. Почти всички ви дове Ferocactus може да се от глеждат от начинаещи. В пе риода на израстване трябва да се напояват достатъчно и леко да се наторяват.

Hylocereus undatus

гр. hylea = гора; дат. undatus = нагънат, вълнист, извит
Внушителните цветове са познати на много малко любители на кактуси, тъй като този цереус обикновено се използува само като подложка за при саждане на други кактуси. Ро дината на този вид не е известна точно. Вероятно е в Колумбия, но тъй като кактусът се отглежда в много тропичес ки страни заради отличния вкус на плодовете, той почти навсякъде е вторично подивял. Растението, обикновено с три ръба, расте висящо или пълзящо и се разклонява. Цъфти нощем в края на лято то и цветовете му достигат 28 см диаметър. Родът обхваща 25 описани вида, които са много леки за отглеждане, но изискват много място.

Проводящи снопчета

При разрез на Trichocereus добре се разли чават проводящите снопчета, шнурове от проводящи тъкани между издънката и корена, които служат за провеждане на вода и хранителни вещества, както и за разпределението на органичните вещества. Прово дящото снопче се състои от дървесна или съдова част (ксилем) и филтърна или ликова част (флоем). В дървесната част се извършва провеждане то на водата, а през филтърна та част преминават органични те вещества.

Blossfeldia liliputana

Този миниатюрен кактус, приспособен към своята среда, расте по каменисти скали в Северна Аржентина и Боливия. Хелмут Фексер, един от най-добрите познавачи на този вид, описва местонаходището така: „Стръмни шистозни скали, доста влажни и слабо огрети от слънце". Той от крил блосфелдии и 800 км южно от Хухуй на сенчести места по чакълести, но бога ти на хумус скали. Сивозелените кактуси върху реповидни корени достигат само 15 мм ширина. Тялото на въз растното растение без ребра, без бодли или покрито само с рудименти от бодли образува интересни възглавнички. Светложълтите до белезникави цветове достигат диаметър 10 мм. Не е растение за начинаещи.

Echinocereus leucanthus

Wilcoxia albiflora
Този вид е разпространен в Мексико - Южна Сонора и Северна Синалоа. В минало то видът беше известен като Wilcoxia albiflora, а прехвърля нето му в род Echinocereus все още не е прието навсякъде. От реповидния корен израст ват зелени до червенокафяви издънки (в зависимост от слънчевото огряване) с дебе лина 6 мм. Интересно е, че този вид е склонен към храс товиден растеж. По дребните ареоли има 9 до 12 малки, плътно прилепнали бодилче-та. Белите до нежнорозови цветове с по-тъмна гърлови-на се появяват отстрани, а по краищата прави впечатление
овариумът, обсипан с бодли. Трудно растение, поради кое то не е подходящо за начина ещи. Родът обхваща 10 вида.

Echinocereus pentalophus

(гр. Pentalophus = петребрен)

Видът произхожда от сухите горещи области на Северно и Източно Мексико и Южен Тексас. Светлозелените из­дънки с дебелина на човешки пръст и с 4 до 6 бодила на вся­ка ареола образуват групи. Поради широкото си разпрос­транение видът варира силно. По време на цъфтежа в нача­лото на лятото по старите ек­земпляри се явяват многоб­ройни карминово-виолетови цветове със светла гърловина и диаметър до 9 см. Богатият на форми род обхваща пове­че от 80 описани вида. Видо­вете Echinocereus се развиват значително по-добре в про­ветриви ранни лехи и оранже­рии, отколкото на прозореч­ната дъска. С малки изклю­чения те са подходящи расте­ния за начинаещи.

Ареоли

Ареоли представлява - „възглавнички на бодли", покрити с фини четинки, типично явление за повечето кактуси. Касае се по-точно за недоразвити пазвени пъпки, тоест къси издънки. Ареолите са свързани с оста на издънките чрез тънки проводящи снопчета. При много видове кактуси по ареолите се появяват цветове и странични издънки.

Централен шип

Централен шип представлява бодил, при кактусите, който обикновено стърчи от средата на ареолата и се отличава ясно от крайните бодли по дължина и външен вид.

Acanthocalycium klimpelianum

Този изключително красив вид кактуси, расте в северноаржентинската провинция Кордоба на височина около 1000 м по сухи поляни и сипеи. Среща се и поединично в скални пукна тини. Тъмнозеленото топчесто растение с около 12 ръбес ти ребра има остри бодливи тръни със светлосиви до ка феникави връхчета. От ти пичните за рода люспести пъпки през пролетта цъфват белоснежни цветове, широки 6 см, които се задържат ня колко дни. Към рода Acantho calychim спадат около 12 опи сани вида, които понякога се причисляват към Lobivia или Echinopsis. Родът обхваща някои благодарни и много стабилни растения.

Aztekium ritteri

Монотипният род вирее по шистозни стени и под тях в плътни сипеи в мексиканския щат Нуево Леон. Въпреки че е открито през 1928 година, растението е почти унищоже но от систематичните набези на колекционери. Своеобраз но развитите 9 до 12 ребра напомнят изкусно издялани те каменни скулптури на ац-теките. Корените на сивозеле-ните яки растения достигат 4-5 см в диаметър. Малоброй ните четинести бодли падат лесно. Цъфти с бели до розо ви цветове с диаметър 10 мм по самия връх в края на лято то, изложен на припек. Расте­нието е много трудно за отг леждане и издържа само ако е присадено. Подходящо е само за опитни любители на кактуси.

Strombocactus disciformis

(лат. disciformis = с форма на диск)
Този монотипен род произ хожда от мексиканските ща ти Керетаро и Идалго, къде то се среща в тесни цепнати ни по скали от глинести шис ти, в топли баранкоси и чакъ-лесто-глинести почви. Расте нията са сплеснато топчести, сивозелени, широки 5-9 см и високи 4-6 см. Ребрата им са разположени в ромбовидни, бухнали брадавици. Отначало
дребните ареоли имат малко сплъстен мъх, който по-къс но изчезва. Сивите бодилче-та с 4-5 четинки обикновено са само около върха. През лятото близо до върха изли зат бели до жълтеникави цве тове, широки и дълги 3,5 см. Подходящо е само за опитни колекционери с оранжерия.

Echinopsis chamaecereus

(Chamaecereus-sylvestrii -хибриди)
От кръстосването на видове Lobivia и Echinopsis са получе ни прекрасни хибриди с по здрави и масивни издънки и красиви цветове. Известни са много нюанси на червено и наситени оранжеви, бели и жълти цветове. Трябва да спо менем и често предлаганата жълта форма без хлорофил на С. sylvestrii, която може да се култивира само присадена върху подаваща хлорофил под ложка (най-често Hylocereus undatus, въпреки че Eriocereus jusbertii е по-трайна). Всички E.sylvestrii-хибрипи изискват свеж въздух. Условията за от глеждане са както при изход ния вид - температурата не трябва да пада под 0° С.