Ранна леха: със или без отопление?
Отопление не е необходимо, ако имате възможност късно наесен да прибирате кактуси те си у дома или да ги оставите да зимуват на място, къде то няма да замръзнат. Но по добнона оранжерията, ранна та леха също трябва да бъде добре проветрена, тъй като относително ограниченият обем на въздуха в помещението се затопля бързо при затворени прозорци и може да из гори растенията. При много слънчево време през лятото и затворени прозорци на ранна та леха е възможно темпера турата да достигне или дори да надвиши 60° С. Много кактуси и други сукулентни расте ния не устояват на тази температура, най-малкото търпят силни увреждания. Ето защо настоятелно съветвам ранни те лехи да се направят с автоматично повдигащи се прозорци, а още по-добре е капаците да се свалят напълно, ако времето позволява.
Gymnocalicium multiflorum
Този солиден, извънредно красив кактус се среша в провинция Кордоба в хълмисти местности между треви и камъни. Широко закръгленото, зелено растение достига височина над 9 см и диаметър до 12 см. Върху из дутите гърбичести ребра, 10 до 15 на брой, има на всяка ареола по 7 до 10 жълтеникави и много здрави крайни бод ли без централен шип. Това е общо взето много търсен вид с едри цветове, който цъфти богато.В средата на лятото кактусите леко се засенчват.
Грижи за кактусите Май и Юни
Мекото време с много слънчеви дни подтиква към пър вия богат цъфтеж при mammillaria, Notocactus, Rebutia, lobivia и други. Кактусите, които след майските студове се изнасят навън на слънце, в първите дни трябва да се прикриват от слънцето, ако не се случи точно тези дни да са мрачни. Получените поради невнимание увреждания от прегаряне отминават само в много редки случаи. Изнася нето навън на епифитно растящите кактуси, които по на чало обичат полусянка, трябва добре да се обмисли. Не пременно трябва да се съобразявате с движението на слънцето. Ако е необходимо, можете да пресаждате, колко то си искате. Току що пресадените растения не се поли ват няколко дни, за да може да заздравеят евентуалните наранявания по време на пресаждането.
Кактусите трябва да се пръскат обилно и да се поливат добре, но след поливането субстратът трябва отново да изсъхва. Задържането на вода е извънредно опасно през все ки сезон и често води до загуба на растението. Правилото за първите дози наторяване е: по-добре по-малко тор! Общо взето периодът май - юни е добър за засаждане и за раз множаване с резници. Освен това късната пролет е подходящо време за пикиране.
Кактусите трябва да се пръскат обилно и да се поливат добре, но след поливането субстратът трябва отново да изсъхва. Задържането на вода е извънредно опасно през все ки сезон и често води до загуба на растението. Правилото за първите дози наторяване е: по-добре по-малко тор! Общо взето периодът май - юни е добър за засаждане и за раз множаване с резници. Освен това късната пролет е подходящо време за пикиране.
Грижа за кактусите през Март и април
Радваме се на първите раноцъфтящи кактуси (Echinofos-sulocactiis, Mammillaria и др.). Под все по-засилващото се слънце по върховете се пода ват нови издънки. Може да се предприемат първи действия
по пресаждането. В много слънчеви дни, в зависимост от мястото, е необходимо по-чувствителните видове да се покриват временно с парче вестник, за да се предпазят от прегаряне. След продължителния мрачен сезон много кактуси трябва да привикват бавно към слънцето. Добре действува обилното проветряване на кактусите. Но внимавайте, меките, слънчеви и ясни дни подвеждат към лекомислие, тъй като някоя изненадваща студена нощ може да причини значителни увреждания. В топли дни растенията се пръскат обилно с мека хладка вода. В зависимост от мястото в края на март или началото на април, когато цветни те пъпки станат ясно забележими, внимателно се подават първите дози вода. Ако разполагате с отопляеми съдове за разсад, може да засаждате. Пониците се оставят на топло и не трябва да изсъхват. Трябва да се внимава особено за животински паразити!
по пресаждането. В много слънчеви дни, в зависимост от мястото, е необходимо по-чувствителните видове да се покриват временно с парче вестник, за да се предпазят от прегаряне. След продължителния мрачен сезон много кактуси трябва да привикват бавно към слънцето. Добре действува обилното проветряване на кактусите. Но внимавайте, меките, слънчеви и ясни дни подвеждат към лекомислие, тъй като някоя изненадваща студена нощ може да причини значителни увреждания. В топли дни растенията се пръскат обилно с мека хладка вода. В зависимост от мястото в края на март или началото на април, когато цветни те пъпки станат ясно забележими, внимателно се подават първите дози вода. Ако разполагате с отопляеми съдове за разсад, може да засаждате. Пониците се оставят на топло и не трябва да изсъхват. Трябва да се внимава особено за животински паразити!
Echinopsis - хибриди
Ботаническите видове не се срещат често в колекциите, но пък има все повече Echinopsis-хибриди. Такива про дукти на развъждане отнача ло възниквали по-скоро слу чайно. Днес се отглеждат съз нателно с цел да се постигне специална окраска на цвето вете. За кръстосване често се използуват видовете на Lobivia. Обикновено намерението е да се постигнат хибриди със силна бодливост и прекрасни цветове, които вече се срещат в почти всички нюанси - ру-биненочервен, светлочервен, оранжев, розовооранжев, ви олетов, розов, жълт, лилав и други. Като представители на прекрасните цветове на цвет ните хибриди Echinopsi тези две 3-годишни растения по казват тяхното великолепие.
Видове кактуси - Opuntia leucotricha
leucotrichus = белоблакнест
Видът е разпространен по без водните високи плата на Мексико на височина 1400 до 2000 м? предимно в щатите Сан Луис Потоси, Закатекас, Дуранго и Идалго. Издънките достигат 25 см дължина и 15 см ширина. В оранжерия растението лесно достига височина 3 м. Отначало по ареолите има 8 до 12 бели бодилчета, които с възрастта се развиват в четинки с дължина 15 см. Те придават интересен "остаряващ" вид на вдървененото стъбло и здравите клони. Жълтите цветове с ширина 6 до 8 см цъфтят през лятото на силно слънчево място. Едрите екземпляри цъфтят с повече от хиляда цвята на година.
Видът е разпространен по без водните високи плата на Мексико на височина 1400 до 2000 м? предимно в щатите Сан Луис Потоси, Закатекас, Дуранго и Идалго. Издънките достигат 25 см дължина и 15 см ширина. В оранжерия растението лесно достига височина 3 м. Отначало по ареолите има 8 до 12 бели бодилчета, които с възрастта се развиват в четинки с дължина 15 см. Те придават интересен "остаряващ" вид на вдървененото стъбло и здравите клони. Жълтите цветове с ширина 6 до 8 см цъфтят през лятото на силно слънчево място. Едрите екземпляри цъфтят с повече от хиляда цвята на година.
Mammillaria bocasana
Този извънредно обичан вид расте в Мексико в щата Сан Луис Потоси, в Сиера де Бо-кас, на височина между 2000 и 3000 метра. Среща се в скални пукнатини или между камъни със северно изложение, под храсти, в хумусен гранитен чакъл. Видът пуска мно го издънки и с годините образува прекрасни групи. Растенията с предимно сплесна та закръглена форма достигат диаметър 6 см. Те имат косместо-мъхести крайни бодли и кафяв централен шип с кукички. Дългите около 16 мм цветове цъфтят при 3 до 4-го-дишните растения. По-старите групи пускат често повече от 100 цвята на сезон, а след това развиват множество плодове.
Основни предпоставки за Кактуси в градина
Култивирането на зимеустойчиви кактуси може да бъде успешно само ако се вземат някои предварителни мерки. Преди всичко кактусовата градина трябва да се подреди на силно слънчево място. Най-подходящ за това е южен склон, без никаква сянка, с много пропусклив, минерален и каменист субстрат, тъй като " Алпинеум " може да се подреди и на подпорна стена, зад която е насипана пръст. Не трябва да се допуска задържане на вода! През лятото между растения та може да се засадят и други, по-чувствителни към студ кактуси.
Дори и най-устойчивите кактуси не издържат продължително време на задържала се вода. При продължителни дъждовни периоди може да се направи навес, който пропуска светлина отгоре и свеж въздух отстрани. При добър дренаж обаче такъв навес не е необходим. Зимеустойчиви кактуси се култивират без проблеми също в корита и качета, ако се осигури съответен дренаж и много пропусклив субстрат.
Зимеустойчивите кактуси и другите сукуленти не трябва да се изнежват с прекалено торене, те трябва да се поли ват по възможност по-слабо. Само по време на продължителни периоди на суша се поливат по-дребните растения с не напълно изградена коренова система. Същото, се отнася и за резниците. Авторът не полива и не наторява своите зимеустойчиви кактуси. Та нали в природата никой не обикаля около тези растения с лейка, за да ги по лива.
Дори и най-устойчивите кактуси не издържат продължително време на задържала се вода. При продължителни дъждовни периоди може да се направи навес, който пропуска светлина отгоре и свеж въздух отстрани. При добър дренаж обаче такъв навес не е необходим. Зимеустойчиви кактуси се култивират без проблеми също в корита и качета, ако се осигури съответен дренаж и много пропусклив субстрат.
Зимеустойчивите кактуси и другите сукуленти не трябва да се изнежват с прекалено торене, те трябва да се поли ват по възможност по-слабо. Само по време на продължителни периоди на суша се поливат по-дребните растения с не напълно изградена коренова система. Същото, се отнася и за резниците. Авторът не полива и не наторява своите зимеустойчиви кактуси. Та нали в природата никой не обикаля около тези растения с лейка, за да ги по лива.
Видове конструкции за ранна леха
Сръчните любители на кактуси могат лесно да си направят ранна леха съобразно собствените си потребности и представи. За по-малки сбирки в магазините се предлагат различни сандъчета, които се разполагат и поддържат лесно, тъй като са направени обикновено от неръждаеми материали. Те трябва да имат изолиращо остъкляване, или двойни стени.
Кактуси в ранна леха
Точно погледнато, понятието „ранна леха" е погрешно, тъй като това всъщност е малка оранжерия, която обединява в себе си редица предимства на „по-голямата си сестра". Необходимо е да се прави раз лика между култивиране в ранна леха в ограничен пери од от време - от началото на април до средата на октомври, и сандъче, в което, вместо в оранжерия, е възможно целогодишно да се отглеждат кактуси. Вторият целогодишен вариант изисква значително по-солидна ранна леха, която е не само по-добре изолирана, но има стабилна ос нова. Освен това тя може да се предпази от силен студ с помощта на електрически кабел, отоплителен радиатор или вентилатор за топъл въздух с термостат.
Предимствата на „суровото" култивиране на кактусите
С изключение на много чувствителните кактуси, които ще разгледаме по-нататък, много родове може да се култивират „сурово". Особено подходяща за тази цел е ранната леха. За доброто състояние на кактуси те са необходими следните условия: оптимално слънчево нагряване, вятър, летни дъжове, роса и преди всичко голяма разлика между дневната и нощната, както и между лятната и зимната температура. Освен това кактусите не трябва да остават дни наред в пълни с вода чинийки, необходим е добър дренаж от дребни парченца пемза, лава, гранит или глинест гранулат.
Грижи за кактусите през Януари и Февруари
В зависимост от мястото при някои зимеустойчиви кактуси появата на първите колебли ви пъпки вещае близкия край на периода на покой. Дните отново се удължават, слънцето постепенно се засилва. Повечето кактуси се поддържат все още сухи на своето хладно и по възможност слънчево място. Разбира се, не се наторяват! Епифитните кактуси (като Rhipsalis, Schulmbergera и т.н.) стоят на малко по топло, получават редовно вода и много малко тор, в никакъв случай не трябва да бъдат мокри!
Ако имате възможност, в мрачни дни може да им оси гурявате допълнителна светлина със специални лампи. За да се калят растенията, е важ но винаги да имат свеж въздух. Животинските и гъбичните паразити често отбягват правилно култивираните кактуси. Пониците нямат период на покой през първата си го дина; те трябва да израстват постепенно на топло и много светло място при много умерена влага.
Все пак, въпреки всички пред пазни мерки, е възможно именно през тези седмици поради сухия въздух експлозив но да се размножат промъкналите се или незабелязани власести щитоносни въшки, щитоносни въшки или акари. Ето защо правилото е: Внимавайте!
Ако имате възможност, в мрачни дни може да им оси гурявате допълнителна светлина със специални лампи. За да се калят растенията, е важ но винаги да имат свеж въздух. Животинските и гъбичните паразити често отбягват правилно култивираните кактуси. Пониците нямат период на покой през първата си го дина; те трябва да израстват постепенно на топло и много светло място при много умерена влага.
Все пак, въпреки всички пред пазни мерки, е възможно именно през тези седмици поради сухия въздух експлозив но да се размножат промъкналите се или незабелязани власести щитоносни въшки, щитоносни въшки или акари. Ето защо правилото е: Внимавайте!
Mammillaria erythrosperma
(гр. erythrospermus = с червени семена) Видът е открит в мексиканския щат Сан Луис Потоси при Сан Франсиско в Сиера Алварес на височина около 2000 метра в предимно камениста местност и по обрасли с редки дъбови гори склонове. Главите на тъмнозеления вид, който пуска много издънки, достигат диаметър 4 до 6 см. Ареолите се състоят от 15 до 30 тънки, бели крайни и 1 до 3 червено-кафяви централни бодли, най-долният от които е с кукички. В периода от април до юли по старите групи се появяват множество карминени цветове с дължина 1,5 см. Това е много благодарно растение, ако не се полива обилно!
Notocactus scopa
(лат. scopa = метла) Вариабилният вид се среща предимно в Южна Бразилия. Той расте в каменисто-скалисти почви по бреговете на Ла Плата. Други местонаходища има в Северен Уругвай и в пограничния бразилски щат Рио Гранде до Сол. Ня кои изходни форми пускат издънки в основата, а други растат солитерно. Обикнове но растенията имат форма на колона с диаметър от 6 до 10 см и височина до 50 см. Те имат 24 до 35 слабо гърбести и леко спираловидно завити ребра. По ареолите са разположени 30 до 40 бели крайни и 3 до 4 кафяви централни бодли. През летните месеци близо до върха се появяват сернистожълти цветове с форма на къса фуния и ширина 45 мм.
Notocactus leninghausii
Видът произхожда от Южна Бразилия, в щата Рио Гранде до Сол. В миналото видът се числял към рода Eriocactus. Днес всички видове Eriocactus се класифицират към Notocac tus. Този вид, който расте стъбловидно и пуска издънки, на местонаходището си дости га височина над 1 м при диаметър 8-10 см. На възраст, при определена дължина, той може да расте легнал с тенденция към изправяне. Расте нията имат повече от 20 ребра и меденожълти, четинко-видни бодли. Върхът обикновено е наклонен спрямо надлъжната ос на тялото, насочен към по-силна светлина. Жълтите цветове с ширина до 6 см се появяват през лятото близо до върха. Подходящо растение за начинаещи.